Красиво зло

Усещам как твърдостта на гнева ми започва да се разтапя.

— Ела — хващам я за ръката и нежно я дръпвам вътре.

Донасям й чиния, тя сяда при нас с Филипа на верандата и трите вечеряме заедно. Отначало Филипа е бдителна и студена и наблюдава Алис с подозрителен поглед. Но Алис е както обикновено открита, топла и очарователна и не спира да се извинява за предишната вечер. Смее се на самата себе си, имитира подигравателно поведението си така прямо, неодобрително и все пак с чувство за хумор — разкайва се, срамува се и все пак го представя като нещо невероятно смешно, — че е невъзможно да не й простиш. И след известно време мога да кажа, че Филипа омеква въпреки недоверието, което изпитва към Алис, започва да се поддава на чара й. Трите оставаме навън, говорим си и се смеем дълго след като храната е свършила. Връщаме се вътре чак когато слънцето залязва и става прекалено хладно, за да ни е удобно.

— Хайде да си вземем някакви филми. Да си поръчаме пица — предлага Алис.

— О, не знам — отвръщам. — Утре е понеделник. Трябва да ходим на училище. Трябва да се наспя.

— Няма да оставаме до късно — обещава тя. — Просто не искам този ден да свършва. Толкова приятно си прекарваме. Не искам да си отивам и да остана сама за през нощта.

Отива до Филипа и улавя ръката й между дланите си.

— Моля те, Филипа. Позволи ми да ти докажа, че не съм чак такава ужасна кучка, каквато ти се сторих снощи. Ще отида и ще взема филмите. И малко тайландска храна, ако искате. Вие двете не трябва да правите нищо и не е нужно да давате дори един цент. Аз черпя. Моля ви. — Умолителният й поглед се мести от едната на другата. — Заради мен. Моля ви.

Филипа се усмихва и ме поглежда.

— Зависи от Катрин. Това е нейната къща. Сигурно вече сме й писнали.

— Звучи добре — свивам рамене аз. — Вярвате ли, или не, отново съм гладна. Мисълта да се изтегна на дивана и да изгледам някой филм ми звучи добре.

Намираме меню за един от местните тайландски ресторанти и решаваме какво ще си поръчаме. И аз, и Филипа предлагаме да отидем с Алис, за да й помогнем да носи покупките, предлагаме да й дадем пари, но тя отказва, настоява, че иска всичко да е от нея, и тръгва сама.

Когато оставаме сами, двете с Филипа отиваме в кухнята да измием чиниите.

— Не е толкова луда, колкото си мислеше, нали? — казвам.

Ръцете на Филипа са потънали във водата. Не вдига поглед, докато отговаря:

— Може да бъде много приятна. Много мила.

— Да — игриво я смушквам с лакът. — Но не отговаряш на въпроса ми. Споменах думата „луда“.

Чувствам се леко нелоялна да обсъждам Алис, която смятам за своя много скъпа приятелка, с човек, с когото съм се запознала току-що. Но Филипа е толкова практична, откровена и очевидно много проницателна и интелигентна, че не мога да не се интересувам от мнението й. Харесвам я. Повече от ясно е, че е много умна, но освен това е сърдечна и забавна по един особен чудноват начин. Много се надявам да станем приятелки. Освен това вече се доверявам на преценката й и ценя мнението й.