Красиво зло
- Автор: Джеймс Ребека
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-12-9
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиво зло». Краткое содержание книги:
Зад фасадата на безгрижна купонджийка обаче се крие огорчена, плашещо жестока млада жена, готова да разруши живота на всеки. И когато Катрин разкрива тъмното й минало, става ясно какво се е случило в нощта, в която Рейчъл е убита.
Психотрилърът завладява с мистериозна атмосфера и процеждащо се чувство за неизбежен фатален край. От силното начало до шокиращата кулминация той разгръща натрапчива история, в която хора, причини и обстоятелства не са такива, каквито изглеждат
Бен се изчервява силно и започва трескаво да смуче коктейла си, а Филипа вдига ръка към устните си, за да потисне ужасения си притеснен смях.
— Аз съм наред, аз съм — обаждам се с изкуствена веселост. Поглеждам към Филипа с очакване и надежда, че ще ми помогне да загладя всичко, Филипа — истина или предизвикателство?
— Истина — отвръща услужливо тя. — Обичам истините. Всъщност обичам да слушам какви въпроси задават хората. Често разкриват повече за питащия, отколкото за отговарящия, не мислиш ли?
Усмихвам й се, благодарна за бъбренето й. Но ми е трудно да се сетя какво да я попитам. За миг оставам мълчалива, докато мисля.
— Катрин — смее се Алис, — дори нямаш въпрос, нали? Отстъпи ми тогава реда си. Хайде! Само още един въпрос. Аз ще те попитам.
— Редът ти вече мина — възразява Роби. — Остави Катрин да си зададе въпроса.
— И бездруго не играем както трябва. Всъщност е ред на Бен, така че наистина няма значение, не е ли така? — пита Алис. Вече е очевидно, че е пияна. Говори бавно, внимателно, опитва се да произнася отчетливо всяка дума, но е ясно, че ги заваля. — А ти откога започна да държиш толкова на правилата, Роби? Кога стана толкова скучен, кога започна да ти харесва да разваляш удоволствието на другите?
— Да развалям удоволствието на другите ли? — разсмива се Роби. — Тук няма особено удоволствие, за да го развалям, Алис.
Тя не му обръща внимание. Поглежда към мен.
— Истина или предизвикателство?
— Истина — смея се. — О, да, определено истина. Мога да си представя какво предизвикателство ще измислиш и мисълта да тичам гола по Оксфорд стрийт не ми харесва.
— Истина — повтаря Алис бавно, като провлачва гласните, сякаш се наслаждава на вкуса на думата. — Сигурна ли си? Сигурна ли си, че можеш да бъдеш съвсем откровена?
— Така мисля. Пробвай.
— Добре.
И тя ме поглежда с любопитство.
— Кажи, дълбоко в себе си не беше ли доволна? Не се ли зарадва, че си се отървала от нея? От идеалната си сестра? Не изпитваше ли скрита радост, когато я убиха?
И изведнъж всичко около мен започва да се движи в забавен ритъм, през воал от мъгла. Чувам как Роби раздразнено въздъхва и казва на Алис да спре да се прави на глупачка. Усещам как Филипа ме поглежда загрижено и се чуди какво става, дали е възможно Алис да е сериозна. Чувствам ръката й върху моята, тревогата в докосването й…
Но мога да гледам само към Алис. Да я гледам в очите. Те са студени, преценяващи, а зениците й са толкова разширени, че виждам само черно. Твърди. Непоколебими. Дълбоки. Безмилостни. Черни.
Тринайсета глава
Събуждам се рано. Все още е тъмно. Сара се е измъкнала от леглото си и се е пъхнала в моето, докато спя. Сега топлото й телце е притиснато плътно до моето. Главата й е на възглавницата ми и аз лежа почти до края, така че цялата друга страна, повече от половината легло, е празна.
Измъквам се от леглото бавно и предпазливо, за да не я събудя, и сграбчвам тежкия си вълнен пуловер от стола, където съм го захвърлила вчера. Студено е и аз се отправям към другата стая, за да включа газовата печка. Тя изпълва малката стая с успокояваща златиста светлина и веднага я затопля. Приготвям чай и го отнасям във всекидневната, където сядам на края на дивана и подвивам крака под себе си.
Започнах да се будя толкова рано, когато дъщеря ми беше малка, и оттогава насам не мога да спя до късно. Понякога чистя или се приготвям за деня, докато Сара се събуди приготвям й обед, изваждам дрехите, които ще облече, но обикновено просто седя, пия чай и се наслаждавам на времето за самата себе си. Не мисля за нищо специално — станала съм много добра в това, да не мисля. Избягвам да правя безполезни планове за несигурно бъдеще. Нещо повече, не обичам да си спомням миналото. Затова изпадам почти в транс, мозъкът ми се изпразва, а мислите ми се съсредоточават само върху вкуса на чая или върху ритъма на дишането ми. И често, когато Сара се събужда към седем часа и излиза от спалнята в омачканата си пижамка, топла и ухаеща на сън, се изненадвам, че два или повече часа са отлетели толкова бързо.
Тази сутрин обаче изпивам чая си и продължавам да седя на дивана по-малко от час. Вълнувам се за предстоящия ден и нямам търпение Сара да види снега, да чуя въодушевените й писъци, когато се качи на шейната или започне да прави снежен човек. Искам да е будна и заедно да се наслаждаваме на очакването, затова в шест часа ставам и приготвям любимата й закуска — пържени филийки с нарязан банан и кленов сироп и голяма чаша горещ шоколад. Слагам чиниите и чашите на масата, отивам в спалнята и я събуждам.