Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Докато се случваше всичко това, Си Джей седна на една пейка на балкона и отвори пакета за първа помощ. Свали якето си и вдигна ръкава на тениската. Рамото ѝ представляваше кървава каша. Тъкмо посягаше към антисептичния тампон в пакета, когато Грег Джонсън седна до нея.
– Дайте да ви помогна с това – каза и взе тампона, Си Джей го изгледа внимателно.
– Имате ли опит с превързвано на рани на място, господин Джонсън?
– Може би. – И започна да почиства кръвта около раната на рамото ѝ.
– Огнестрелни рани ли? – попита Хамиш..
– Може би. – Джонсън хвърли тампона и взе игла и конец. – Няма да е зле да захапете нещо. Ще боли.
Си Джей взе коженото си яке и захапа яката му изпъшка, когато Джонсън прониза кожата ѝ с иглата и започна да зашива раната.
Докато Джонсън работеше, Си Джей се загледа към долината.
Драконите вече летяха по-бързо, а не се рееха мързеливо като преди. В полета им имаше целеустременост.
След минута-две Джонсън направи последния шев.
– Готова сте. Всичко е закърпено.
– Благодаря – каза Си Джей. Шевовете бяха добри. Белегът щеше да е малък.
– Какво мислите? – попита Джонсън.
Си Джей кимна към летящите из долината дракони.
– Чудя се те какво си мислят. Защо нападнаха нашата кабина? Защо днес? Защо сега... Чакайте малко.
Тя бръкна в чантата банан и извади големите слънчеви очила. Колкото и да не беше за. вярване, те бяха оцелели и тя си ги сложи.
Електромагнитният купол все още светеше в зелено над кратера подхранван от излъчвателите по ръба му. Зад него, много по-високо, се издигаше вторият купол, а около административната сграда пулсираше светлосин звуков щит.
– Модели – промърмори тя, без да се обръща към никого. – Какви модели използват?
– Ъ? – обади се Хамиш. – Какво искаш да кажеш?
Си Джей се обърна към брат си и Джонсън, без да сваля очилата си. Небесносините им щитове пулсираха около тях. Си Джей се огледа и видя, че много от китайските работници в сградата нямат такива сфери около себе си. Явно не виждаха смисъл да носят индивидуални защита, щом: самата сграда е защитена.
Тя. свали очилата и задъвка замислено едната дръжка.
После примигна и каза:
– Зареждането в два часа.
– Кое? – не разбра Джонсън.
Си Джей рязко завъртя глава наляво и огледа долината и небето над нея.
– Хищните влечуги като крокодилите и алигаторите обичат моделите, повторението. Ако правиш нещо всеки ден в един и същи час, забелязват. И ако това им помага да те докопат, ще използват модела срещу теб. Точно преди атаката срещу кабината видях цистерните да пътуват за обичайното зареждане в два часа. Драконите са ги чакали да се появят в обичайното време...
Млъкна и се обърна към Хамиш.
– Това още не е приключило.
Сякаш в отговор от долината долетя ужасяващ писък.
Тримата се обърнаха.
И ченетата им. увиснаха.
– А стига бе... – ахна Хамиш.
Три червеногърди императора летяха право към административната сграда. И всички носеха нещо голямо в огромните си нокти.
– Това да не са...? – започна Хамиш.
– Да – каза Си Джей.
– Мътните да ме вземат... – промълви Джонсън.
Първите два дракона носеха цистерни. Издължените сребристи цилиндри проблясваха на слънцето, а кабините на камионите висяха от тях.
Третият император носеше различен товар.
Мокра кабина от въжената линия, цялата покрита с тръстики и водорасли. Тяхната кабина, взета от водопада. Всичките ѝ прозорци бяха изпотрошени и вътре Си Джей видя нещо да мърда – не нещо, много неща.
Червеногърди принцове.
– Потърсили сме убежище на неподходящото място – въздъхна тя. – Трябва да се махнем оттук.
Но вече бе твърде късно.
22.
Двата водещи дракона се спуснаха към административната сграда и подобно на пикиращи бомбардировачи от Втората световна война пуснаха цистерните.
Първата цистерна се удари с огромна сила в контролната кула. Нещо явно даде искра, защото горивото в цистерната се запали и цялата кула експлодира в гигантско огнено кълбо.
И след това падна.
Си Джей гледаше с ужас как огромната кула се накланя като отсечено дърво от върха на административната сграда и полита право към фасадата!
За момент си помисли, че ще падне право върху стъкления купол на балкона, но кулата се превъртя и отскочи на юг. Горящи части от нея се отчупваха, докато падаше по склона, а после се стовари с оглушителен трясък върху околовръстния път южно от сградата, точно пред отвора на тунела.