Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Когато прахолякът се разсея, Ху не видя никакво движение в смачканите купета.
Двата дракона не си бяха отишли. Изтръгнаха вратите на джиповете и измъкнаха с нокти окървавените, но живи хора – четирима китайци с работни комбинезони.
Ху забеляза, че принцовете също са без уши, което означаваше, че звуковите щитове са безсилни срещу тях.
– Бързо! – изсъска Си Джей и сграбчи Ху за ръкава. – Махайте се от пътя!
Прескочиха ниската мантинела и се метнаха сред храсталаците по склона. Останалите побързаха да ги последват.
От прикритието на храстите Си Джей впери поглед към двата разбити джипа, двата дракона и четиримата работници.
Принцовете изглеждаха страховито – високи три метра, с високи гребени и яркочервени кореми. С брутални ефективност първият дра кон прикова един работник под предната си лапа, захапа лявата му ръка и я откъсна сред фонтан от кръв.
Мъжът закрещя от болка и ужас.
Вторият дракон направи същото с втория, а после е третия работник, докато първият откъсна ръката на последния човек. Четвъртият работник се опита да избяга, но драконът го събори небрежно на земята и го задържа с един от задните си крака.
– Какво правят? – прошепна Хамиш.
– Отхапват часовниците им... за да махнат щитовете им – каза Си Джей. – По-бързо – изсъска тя. – Имаме само секунди...
Със смразяващ кръвта писък долетя един. по-голям червеногръд дракон и се приземи с тежко тупване на околовръстния път.
Ако принцовете изглеждаха свирепо, а императорът бе просто гигантски, царят беше абсолютно ужасяващ. Ужасяващ, жесток и някак царствен. Дългата му шия беше извита назад, след което се извиваше напред, придавайки на съществото истинско усещане за величие.
Царят бе дълъг колкото автобус и всеки шип на великолепния му гребен беше по-висок от човек. Опашката му сякаш живееше самостоятелен живот – мяташе се и се плъзгаше насам-натам, а на края ѝ имаше зловещ шип.
Си Джей забеляза, че царят има уши. Точно затова беше нужно премахването на часовниците на работниците.
– Принцовете поднасят на царя дар – каза тя.
– Какво? – не разбра Джонсън.
– Това е ритуал при хранене, свързан с йерархията. По-нископоставените членове на групата улавят храната и я поднасят на водача да яде пръв. Те я докосват едва след него.
Единият принц побутна двама от работниците към царя. Хората, вкопчили се в остатъците от откъснатите си крайници, крещяха от ужас и едва се държаха на крака.
Царят погледна властно надолу към хората.
Рязко стрелна глава, чу се противно хрущене и после драконът вдигна глава. Единият от работниците изведнъж беше скъсен наполовина.
Очите на Си Джей се разшириха от ужас.
Драконът бе разполовил човек само с едно захапване!
Краката на мъртвия работник тупнаха на пътя.
Царят наклони глава настрани, захапа краката и изгълта и тях. След това се обърна към втория работник, който бе паднал на колене.
Огромната му уста се отвори в краищата, докато гледаше свирепо човека, разкривайки страховитите зъби. Приличаше на усмивка – жестоката усмивка на върховния хищник, който си играе с жертвата.
Коленичилият работник вдигна жалко ръка, сякаш това можеше да му помогне.
Не помогна.
Човекът просто експлодира в пръски кръв, когато челюстите на царя се сключиха около него като капан за мечки.
– Света Богородице... – промълви Сайм.
Хамиш се озова до Си Джей.
– Сестричке, да ме прощаваш за езика, но какво ще правим сега, мамка му?
Си Джей се питаше същото.
Обърна се към близкия тунел, от който имаше достъп до административната сграда. Отворът му в момента беше затворен от яката порта.
– Работниците се опитваха да стигнат до сградата – каза тя. – Което означава, че биха могли да отворят портата...
– Да не мислиш... – започна Хамиш.
– Да. В единия или и в двата джипа има дистанционно. Дистанционно, което отваря портата.
Ху ги чу.
– Искате някой от нас да излезе и да се опита да стигне до колите ли?
– Да – каза Си Джей. – А останалите ще тичат към тунела, за да са там, когато се отвори.
– И как точно ще изберем кой да иде на такава самоубийствена мисия? – попита Улф.
Си Джей не му обърна внимание, а се обърна към Хамиш.
– Трябва да го направим сега, докато се хранят. Винаги съм била по-бърза от теб. Бъди готов да затвориш портата след мен, когато вляза, става ли?
– Дадено – каза Хамиш.