Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
черни и жълти ивици.
– Какво става, господине? – извика тя на Ху на мандарин.
– Някои от драконите станаха... агресивни – отвърна Шан, без да спира. – Какво правите тук?
– Лъки пострада. След като прелетяхме покрай кабината, при кацането си навехна глезена. Надявам се да няма нищо счупено. Камионът беше тук, за да зареди. Тъкмо се канех да я откарам в Люпилния център, когато зазвуча тревогата.
– Стой тук – каза Шан и продължи нататък. Обърканата дресьорка остана при клетката с дракона.
На Си Джей не ѝ пукаше. Тя просто следваше Шан и Ху, които привличаха тълпа около себе си, докато вървяха към асансьорите в дясната стена.
– Накъде, Катеричке? – попита Хамиш.
– Раната трябва да се зашие – каза Си Джей. Цялото ляво рамо на коженото ѝ яке беше в кръв. – После искам да се кача на самолета, да се върна в хотела в Хонконг и да се накисна в шибаната вана.
Обърна се към един от костюмираните, които се бяха събрали около Ху Тан, и попита отсечено на мандарин:
– Къде е лечебницата?
– На трето ниво – отговори костюмираният на английски и заговори на мандарин в радиостанцията си.
Асансьорът пристигна и Си Джей влезе в кабината. Останалите я последваха.
Грег Джонсън застана до Си Джей и попита тихо: – Доктор Камерън, според мнението ви на професионалист, какво се случи току-що?
Си Джей го погледна.
– Движите се доста добре... за служител от посолство. Не сте просто помощник на посланика, нали?
Той повдигна вежда.
– Точно сега това е без значение. Важното е какви са шансовете ни за оцеляване. Какво стана?
– Животните явно са много по-умни, отколкото смятат китайските ни приятели. Китайците са измислили изкусна според тях система да защитят въжената си линия със звуковите щитове, но драконите са изтръгнали собствените си уши, за да могат да атакуват кабините. Освен това знаят за часовниците ни, Драконите ги бива в решаването на проблеми, господин Джонсън, Намирам това за много обезпокоително.
– Защо?
– Защото интелигентността в животинското царство е право-пропорционална на размера на мозъка. Хората имат най-големите мозъци на планетата спрямо телата им и затова сме доминиращият вид. Шимпанзетата, другите човекоподобни маймуни, китовете и делфините са следващите и всички те показват умения в решаването на проблеми – способността да използват хикс, за да постигнат игрек. Крокодилите имат средни по размери мозъци, но мозъкът на едно влечуго не пилее място с идеи за съчувствие или съвест. Когато крокодилът поглежда нещо, той си мисли само как да го улови и да го изяде. Крокодилите също показват умения за решаване на проблеми както в техниките си на залагане на капани, така и в избягването им. Известно е, че никога не можеш да уловиш крокодил два пъти с една и съща техника. Тревожи ме това, че тези дракони имат наистина големи мозъци, Звуковите щитове на кабинета и в часовниците ни не позволяваха на драконите да се доберат до нас. И те са решили проблема – откъснали са собствените си уши или ръцете на работниците, за да се справят с часовниците.
Джонсън я изгледа и каза тихо:
– Може да си имаме проблеми и тук.
– Какво имате предвид? – попита Си Джей и се намръщи. Рамото ѝ гореше,
– Имам предвид...
В този момент вратата на асансьора се отвори на третия етаж на административната сграда. След изкуствената светлина на тунела и станцията за отпадъци слънчевите пъчи едва не заслепиха Си Джей.
Пред нея имаше ред прозорци от тавана до пода, гледащи към покрит с купол балкон, надвиснал над долината. Си Джей различи задната част на разрушения замък и Драконовата планина зад него.
Някаква секретарка забърза към. Си Джей, поклони се и ѝ връчи пакет за първа помощ.
Си Джей го взе и излезе на закрития балкон, следвана от Хамиш.
Травматичната реакция на Сиймор Улф беше преминала в гняв.
– Искам да ме качите на първия шибан самолет! – извика той на костюмираните китайци. – Не можете да си представите какво ще напиша в „Таймс”, когато се прибера! Хайде! Размърдайте се!
Ейрън Пери също викаше.
– Веднага ме изведете оттук, за да вляза в шибания интернет!
Ху Тан говореше оживено с другите костюмирани, като даваше указания и нареждания и сочеше посланик Сайм и двамата журналисти.
– Докарайте самолета ми от Хонконг – каза Сайм на Ху. – Ще отлетим направо за Пекин.
Ху кимна и тръгна заедно с хората си.
– Стойте тук. Ще се погрижа за всичко.