Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Тя изтича при госпожица Аделаид, племенницата на абат Фортие, и й съобщи новината.
Абат Фортие хапваше на вечеря един шаран, уловен в блатата на Валю, от двете страни на който стояха едно блюдо с бъркани яйца и друго със спанак. Беше постен ден.
Абат Фортие беше приел строгото и студено изражение на човек, който очаква всеки миг своето мъченичество.
— Какво има пак? — попита той, като чу бърборенето на жените в коридора. — Да не би да ме търсят да изповядам някого в името на Бога?
— Не, още не, скъпи чичо! — каза госпожица Аделаид. — Не, това е само леля Анжелик (всички според Питу наричаха така старата мома), която идва да ми съобщи за един нов скандал.
— Живеем във времена, в които скандалът се носи по улиците — отвърна абат Фортие. — Какъв е новият скандал, за който ще ми съобщите, лельо Анжелик?
Госпожица Аделаид въведе жената, даваща под наем столове, пред абата.
— Ваш слуга, господин абат! — каза тя.
— Би трябвало да кажете слугиня, лельо Анжелик — отвърна абатът, който не можеше да се раздели с педагогическите си навици.
— Винаги съм чувала да казват слуга — каза тя — и повтарям това, което съм чувала да казват. Извинете ме, ако съм ви обидила, господин абат.
— Не обидихте мен, а синтаксиса, лельо Анжелик.
— Ще му се извиня още първия път, в който го срещна — отвърна смирено леля Анжелик.
— О… Добре, лельо Анжелик! Добре! Искате ли да пийнете чаша вино?
— Благодаря, господин абат! — отвърна леля Анжелик. — Никога не пия вино.
— Грешите. Виното не е забранено според каноните на църквата.
— О, изобщо не е затова, защото е забранено или не! Не го пия, защото струва девет су бутилката.
— Значи сте си все такава скъперница, лельо Анжелик? — попита абат Фортие, отпускайки се назад във фотьойла си.
— Уви, Боже мой! Господин абат, аз скъперница! Налага се, когато тънеш в бедност.
— Хайде де, бедна! А фирмата за столове, която ви дадох за нищо пара, лельо Анжелик, когато можех да я дам под наем за сто екю на първия дошъл.
— Ах, господин абат! И какво щеше да я прави този човек? За нищо пара, господин абат! Нямам друго за пиене освен вода!
— Затова ви предлагам вино, лельо Анжелик.
— Ама приемете де — каза госпожица Аделаид, — ако не приемете, чичо ми ще се ядоса.
— Вие мислите, че това ще ядоса чичо ви? — каза леля Анжелик, която умираше от желание да приеме.
— Разбира се.
— Тогава, господин абат, два пръста вино, за да не ви обиждам.
— Хайде де! — каза абат Фортие, наливайки пълна чаша с хубаво бургундско вино, бистро като рубин. — Я глътнете това, лельо Анжелик, и когато броите екютата си, ще ви се виждат двойно повече.
Леля Анжелик тъкмо поднасяше чашата към устните си.
— Моите екюта? — каза тя. — Ах, господин абат! Не говорете такива неща, вие сте Божи човек и ще ви повярват.
— Пийте, лельо Анжелик. Пийте!
Леля Анжелик потопи, сякаш за да направи удоволствие на абат Фортие, устни в чашата и изведнъж, затваряйки очи, погълна близо една трета от съдържанието й.
— Ох, колко е силно! — каза тя. — Не зная как може да се пие чисто вино!
— А аз — каза абатът — не зная как може да се сипва вода във виното. Но няма значение, това не пречи да се хвана на бас, лельо Анжелик, че притежавате едно хубаво имане!
— Ох! Господин абат, господин абат, не казвайте това! Не мога дори да си платя данъците, които са три ливри и десет су годишно.
И леля Анжелик погълна втората третина от виното в чашата.
— Да, знам, че така разправяте. Но съм сигурен, че в деня, когато предадете душата си на Бога, ако вашият племенник Анж Питу потърси хубавичко, ще намери в някой вълнен чорап с какво да си купи цялата улица „Пльо“.
— Господин абат, господин абат! — извика леля Анжелик. — Ако разправяте такива неща, ще станете причина да бъда убита от онези разбойници, които изгарят фермите и задигат жътвата, защото по думите на свят човек като вас ще си помислят, че съм богата… Ах, Боже мой! Боже мой! Какво нещастие!
И с очи, овлажнели може би от някоя сълза на благоденствие, тя погълна остатъка от виното.
— Е, какво — продължи все така насмешливо абатът, — виждате, че свиквате с това винце, лельо Анжелик.
— Все едно — каза старицата, — твърде е силно!
Абатът почти бе привършил вечерята си.
— Е, добре — каза той, — сега да видим! Какъв е този нов скандал, разтърсващ Израел?
— Господин абат, Бийовица пристигна с детето си с дилижанса!