Братството

— Е — лукаво проточи Ецио, — да не би да е… съпругата ти?

Бартоломео го погледна толкова разочаровано, че Ецио почти се разкая за правилната си догадка; не че беше трудно да се досети.

Едрият мъж обаче се развесели бързо и продължи:

— Тя е истинско съкровище. Няма да повярваш… — Обърна се и изкрещя към вътрешните стаи: — Пантасилея! Пантасилея! — Ординарецът се появи с поднос със сладкиши, гарафа и чаши. — Къде е тя? — попита го Бартоломео.

— Провери ли под масата? — пошегува се Ецио.

Точно тогава на стълбите, спускащи се по западната стена на стаята, се появи Пантасилея.

— Ето я!

Ецио стана да я поздрави. Поклони се.

— Аудиторе. Ецио.

— Балиони. Пантасилея. Сега Балиони д’Алвиано.

Беше млада, двайсет и пет — трийсетгодишна. Името подсказваше, че е от благородническо семейство, а роклята, макар и скромна, беше красива и издаваше добър вкус. Имаше овално лице с ореол от руси коси, носът й беше чип като цвете, устните — плътни и весели, а умните й очи — тъмни, наситенокафяви — искряха доброжелателно и същевременно сдържано. Беше висока почти до раменете на Бартоломео и стройна, с широки рамене и тесен ханш; дълги изящни ръце и изваяни крака. Бартоломео определено беше открил съкровище. Ецио му пожела мислено да успее да я задържи.

— Lieta di conoscervi26 — каза Пантасилея.

— Alterettanto a lei27.

Тя ги огледа и двамата.

— Друг път ще се видим за по-дълго — обеща на Ецио с изражение на жена, която не просто оставя мъжете да си вършат работата, а е заета със собствени дела.

— Остани малко, tesora mia28.

— Не, Барто, знаеш, че трябва да наглеждам секретаря. Винаги успява да обърка някак си сметките. И нещо не е наред с водоснабдяването. Трябва да проверя. — Обърна се към Ецио: — Ora, mi scusi, та…29

— Con piacere30.

Тя се усмихна на двамата, изкачи се по стълбите и изчезна.

— Как я намираш? — попита Бартоломео.

— Очарован съм. Наистина — отвърна искрено Ецио.

Забеляза също колко по-овладян е приятелят му край съпругата си. Очевидно в присъствието на Пантасилея казарменият жаргон бе забранен. Почуди се какво намира тя у съпруга си, но си напомни, че изобщо не я познава.

— Мисля, че за мен е готова на всичко.

— Къде я срещна?

— Друг път ще ти разкажа. — Бартоломео придърпа гарафата и двете чаши и прегърна през рамо Ецио. — Много се радвам, че дойде. Както навярно знаеш, тъкмо се прибрах от военна мисия. Чух, че си в Рим, и се канех да изпратя хора да те открият. Помня, че обичаш да пазиш в тайна местонахождението си, и не те виня, особено в това змийско гнездо, но за щастие ти ме изпревари. И слава Богу, защото искам да поговорим за войната. Да отидем в кабинета с географските карти.