Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
По лицето на Ецио се изписа мрачно изражение.
— Но твоите нападения разтърсиха Борджиите — продължи Пантасилея. — Шпионите им претърсват града, издирват нашите хора и ги разкриват. Макиавели е узнал и някои от техните имена. И тях получавам по пощенските гълъби. Междувременно Родриго е попълнил с нови членове Курията, за да поддържа влиянието си сред кардиналите. Както знаеш, натрупал е дългогодишен опит във ватиканската политика.
— Несъмнено.
— Вземи имената им, когато се върнеш в града. Ще ти бъдат от полза.
— Възхитен съм, мадона.
— Потърси тези хора и ги елиминирай, ако успееш, за да дишаме по-леко.
— Трябва да потегля незабавно за Рим. И искам да ти кажа нещо, благодарение на което аз дишам по-леко.
— Да?
— Разкритията ти доказват, че Макиавели безспорно е един от нас. — Ецио се поколеба. — Но въпреки това…
— Да?
— Имам същата договорка с Бартоломео. След седмица го помоли да дойде на острова в Тибър. Знае мястото. Осмелявам се да твърдя, че и ти го знаеш. Ще ми разкаже какво е научил за Родриго и за Чезаре.
— Още ли се съмняваш в Макиавели?
— Не. Несъмнено ще се съгласиш обаче, че е уместно цялата информация да се проверява дважди, особено в такива времена.
По лицето й сякаш премина сянка, но после тя се усмихна и каза:
— Ще ти изпратя Бартоломео.
19
Щом пристигна в Рим, Ецио реши да се отбие първо в бордея, който Макиавели беше споменал като източник на информация. Навярно някои от имената, които изпращаше на Пантасилея по пощенските гълъби, идваха оттам. Искаше да провери как момичетата събират сведенията, но инкогнито. Разберяха ли кой е, щяха да му предоставят информация, каквато според тях той иска да получи.
Намери адреса и спря пред табелата — „Разцъфналата роза“. Нямаше никакво съмнение, но някак не приличаше на място, което висшите служители на Борджия посещават, освен ако не идваха тук да си сверят часовниците с бедните прослойки. Определено не можеше да се мери с бордея на Паола във Флоренция, поне отвън. Но пък и Паола не парадираше с пищна фасада. Ецио почука разколебано на вратата.
Отвори я веднага привлекателно, закръглено момиче на около осемнайсет, в износена копринена рокля.
Усмихна му се професионално.
— Добре дошъл, страннико. Добре дошъл в „Разцъфналата роза“.
— Salve — каза той, когато тя отстъпи да му даде път.
Залата за гости категорично бе стъпка нагоре, но също изглеждаше занемарена.
— Как да удовлетворим желанията ти? — попита момичето.
— Просто ме заведи при мадам.
Очите на момичето се превърнаха в тесни цепки.
— Мадона Солари не е тук — отговори то.
— Разбирам. — Ецио замълча, несигурен как да постъпи. — Знаеш ли къде е?
— Навън.
Момичето стана определено по-недружелюбно.
Ецио й се усмихна възможно най-пленително, но вече не беше младеж и усети, че не е успял да разчупи леда. Тя реши, че е служител на Борджия. По дяволите! Е, ако искаше да стигне донякъде, трябваше да се престори на клиент. И ако се наложи — наистина да действа като клиент.
Тъкмо бе дообмислил стратегията си, когато входната врата се отвори с трясък и вътре влетя друго момиче с разрошени коси и раздърпана рокля. Изглеждаше уплашено до смърт.
— Aiuto! Aiuto! — извика. — Мадона Солари…
Захлипа, неспособна да продължи.
— Какво има, Лучия? Съвземи се. Защо се връщаш толкова рано? Нали излезе с мадам и с клиенти?
— Не бяха клиенти, Аниела. Те… те… казаха, че ще ни заведат на някакво място край Тибър, но там чакаше лодка и те се нахвърлиха върху нас с юмруци и ножове. Качиха мадам на лодката и я оковаха във вериги.
— Лучия! Dio mio! Как успя да избягаш?
Аниела прегърна приятелката си през рамо и я поведе към канапето край стената. Извади кърпичка и попи кръвта, избила от порязаната скула на Лучия.
— Пуснаха ме. Изпратиха ме с послание. Те са търговци на роби, Аниела. Казаха, че трябва да я откупим. Иначе ще я убият.
— Колко искат? — попита Ецио.
— Хиляда дуката.
— С колко време разполагаме?
— С един час.
— Значи имаме време. Чакайте тук. Аз ще я доведа. — „По дяволите! — помисли си Ецио, — лоша работа. Непременно трябва да разговарям с нея“. — Къде са те?