Братството

— Какво ще правим с обявленията „Издирва се“?

— Не бой се. Хората ми вече ги отлепят.

— Радвам се, че някои са по-дисциплинирани и не влизат в безсмислени разпри с войниците на Борджия.

— Слушай, Ецио, в този град цари напрежение. Още не си го усетил.

— Нима?

Ецио не беше разказал на приятеля си за срещата с хората-вълци.

— Колкото до глашатаите, по няколко дуката ще ги смълчат — продължи Лисицата.

— Или да елиминирам свидетелите?

— Не е необходимо — по-ведро отвърна Лисицата. — Знаеш как да ставаш „невидим“. Но внимавай много, Ецио. Борджиите имат и много други врагове, но ти си най-големият трън в очите им. Няма да се усмирят, докато не те видят увиснал от куките в Кастел Сант’Анджело.

— Първо трябва да ме хванат.

— Бъди нащрек.

Върнаха се в Гилдията на крадците по обиколен маршрут. Клаудио и баща му вече бяха пристигнали невредими. Тересина превързваше момчето. Почистили кръвта и се оказало, че мускулът на ръката му е просто дълбоко порязан. Раната болеше ужасно, но не беше опасна и Клаудио изглеждаше далеч по-весел.

— Ама че нощ! — възкликна изморено Лисицата, когато седнаха на по чаша требиано23 с чиния нарязан пикантен салам.

— На мен ли го казваш! Мога да мина и с по-малко вълнения.

— Няма как, докато битката продължава.

— Слушай, Джилберто — подхвана Ецио. — Знам какво видяхме, но съм убеден, че няма защо да се страхуваш от Макиавели. Такива са му методите.

Лисицата го изгледа с каменно лице.

— Да. Много коварни: — Замълча. — Но искам да ти благодаря, че спаси живота на Клаудио. Ако вярваш, че Макиавели е предан на Братството, склонен съм да се доверя на преценката ти.

— Ще ми съдействат ли тогава крадците ти? Ще ми помогнеш ли?

— Споменах, че имам планове за това място — отвърна замислено Лисицата. — След като отново работим заедно, искам да чуя и твоето мнение.

— Заедно ли работим?

Лисицата се усмихна.

— Така изглежда. Но ще продължавам да следя зорко твоя приятел с черния костюм.

— Няма да е излишно. Просто не действай прибързано.

Лисицата не отговори.

— Кажи ми сега какво смяташ, че трябва да направим с това място? — попита той.

Ецио се замисли.

— На всяка цена трябва да се погрижим Борджиите да стоят далеч оттук. Защо не отвориш истински хан?

— Идеята ми допада.

— Иска доста работа — да се пребоядиса, да се подменят дъските, да се сложи нова табела.

— Разполагам с много хора. Под твоите напътствия…

— Значи се договорихме.