Били Стрейт [bg]

— Няма нищо… Все още не мога да повярвам… — Затърка очите си.

— Сега ще те попитам нещо неприятно, но се налага. Лиза вземаше ли наркотици?

— Не… тя… поне не съм виждала. — Бутилката „Пелегрино“ затрепери.

— Патси, първото нещо, което ще направя, след като свършим да говорим, е да претърся този апартамент до последната вещ. Ако тук има дрога, ще я намеря. На мен изобщо не ми пука дали Лиза се е друсала. Аз съм от отдел „Убийства“, не от „Борба с наркотиците“. Но наркотиците водят до насилие, а Лиза е убита много жестоко.

— Не е това, което си мислите — каза Патси. — Не беше наркоманка. От време на време смъркаше по малко, но това беше всичко.

— Някакви други наркотици, освен кокаин?

— Само малко трева. — Тя заби поглед надолу. Което означаваше, че може би Лиза е споделяла дозата си с Патси? Или прислужницата си е покрадвала от канабиса? — Не може да се каже, че се друсаше — настояваше Патси. — Не беше редовно.

— Колко често?

— Не знам. Всъщност аз никога не съм виждала кокаина.

— Ами тревата?

— Понякога изпушваше по една доза, докато гледаше телевизия.

— А къде смъркаше кокаин?

— Винаги в стаята си. И вратата беше заключена.

— Колко често?

— Не беше често, може би веднъж в седмицата. Или на две седмици. Разбирах само по праха на нощното шкафче. Понякога оставяше и бръснарско ножче, а носът й беше зачервен и се държеше странно.

— Странно ли? Как?

— Ами беше приповдигната. Не вършеше нищо налудничаво, просто беше малко приповдигната.

— Раздразнена?

Мълчание.

— Патси?

— Понякога ставаше малко потисната. — Дребната женица се сви. — Но в общи линии беше страхотна.

Петра смекчи тона си:

— Значи веднъж седмично. В стаята си.

— Никога не го е правила пред мен. Аз не върша такива неща. — Патси облиза устните си.

— Да имаш някаква представа откъде си намираше дрога?

— Изключено.

— Никога ли не ти е казвала?

— Никога.

— И никога не е купувала тук?

— Не, никога. Предполагам, че това е ставало в студиото.

— Защо?

— Защото всички в този бизнес се друсат. Всеки го знае.

— Лиза ли ти го каза?

— Не — каза Патси. — Просто съм чувала. И по телевизията постоянно говорят за това, нали?

— Добре — каза Петра. — Сега ще разгледам наоколо. Моля те да почакаш още малко.

Тя стана и погледна към терасата. Зад парапета небето изглеждаше странно — наситено сапфиреносиньо, нашарено с оранжево, а двете ченгета бяха като хипнотизирани. Изведнъж Петра дочу шума на колите по „Доуни“. През цялото време го е имало. Но тя бе потънала в работа. Унесът на разпита.

Първо отиде в стаята на Патси. Страхотен гардероб, единично легло, малка дъбова тоалетка и нощно шкафче. Дрехи от „Таргет“, „Гап“, „Олд Нейви“. Портативен телевизор на тоалетката. Две книги по козметика и стар брой на „Пийпъл“ върху нощното шкафче.