Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Доколкото успя да прецени, апартаментът беше малък, кухнята бе почти като бокс с бели лакирани дървени шкафове и плотове, покрити със сиви плочки. Таваните бяха ниски и равни. В общи линии жилището беше като една от многото кутийки в Лос Анджелис. Но разположението му в ъгъла на десетия етаж и плъзгащите се стъклени френски прозорци откриваха прекрасна гледка на запад право към океана. Зад прозорците имаше малка тераса без мебели и палми в саксии. Над хоризонта се стелеше тънък смог.
Двама униформени се наслаждаваха на гледката и се обърнаха само колкото да видят как Петра им показва значката си. На стената зад Патриша Кейсъм-еди-коя си имаше черна метална полица със стереоуредба и двайсет и пет инчов телевизор.
Никакви книги.
Петра не забеляза книги и в къщата на Рамзи. Явно връзката им се е основавала на общата апатия към знанието.
Ярките цветове показваха, че Лиза се е уморила от пастелните тонове. Или може би никога не ги е харесвала.
Дали розовото и кремавото изчерпваха разбирането на Рамзи за вкус? Интересно.
Усмихна се на Патриша, а тя само я гледаше втренчено. Петра се приближи и седна до нея.
— Здравей.
Прислужницата беше уплашена, но след малко се поотпусна. Говореше свободно английски. Беше родена в Америка. („Не се мъчете с името ми. Всички ми викат Патси Кей.“) Беше работила само два месеца за Лиза, не виждаше с какво би могла да помогне.
След едночасов разпит не стигнаха до нищо съществено.
Лиза никога не й бе разправяла защо е напуснала Рамзи, нито пък бе ставало дума за побоя. Само веднъж споменала, че бил прекалено стар за нея, че бракът й с него бил грешка. Прислужницата спяла в свободната стая, чистела и изпълнявала дребни поръчки. Лиза била страхотен шеф, винаги плащала навреме, била подредена и чиста. „Наистина много подредена.“
Патси Кей плачеше, без да се напъва.
По въпроса за издръжката от бившия й съпруг прислужницата каза, че Лиза получавала всеки месец чек от фирма, наречена „Плейърс Мениджмънт“.
— Картата е на хладилника. — Петра я взе. Регистрацията беше на булевард „Вентура“ в квартал Студио Сити. В дъното бе изписано името на Грегъри Балч, финансов мениджър. Рамзи плащаше чрез компанията си.
— Да имаш някаква представа на каква стойност бяха чековете?
Патси се изчерви, без съмнение си припомни как е надникнала тайно.
— Всичко, което ни кажеш, може много да ни помогне — каза Петра.
— Седем хиляди.
— На месец?
Кимна.
Осемдесет и четири хиляди на година. Достатъчно да си плати наема, сметките и да се позабавлява, но бълха го ухапала седемцифрения доход на Рамзи. И все пак такива неща дразнеха. Да плащаш на някого, когото мразиш, който те е унижил по националната телевизия.
Подсказваше за напрежение, но далеч не беше вероятен мотив.
Значи Лиза смятала Рамзи за прекалено стар за нея. И той намекна за пропастта между поколенията.
— Лиза и Рамзи говореха ли си по телефона?
— Поне не съм чула.
— Има ли още нещо, което можеш да ми кажеш, Патси?
Прислужницата поклати глава и пак заплака. Униформените полицаи на терасата наблюдаваха залеза и дори не си направиха труда да се обърнат.
— Беше много добра. Понякога се държахме повече като приятелки, вечеряхме заедно, когато не излизаше. Мога да приготвям тайландски ястия, а тя ги харесваше.
— Лиза често ли излизаше?
— Понякога два-три пъти в седмицата, понякога със седмици не излизаше.
— Къде ходеше?
— Никога не ми е казвала.
— Никаква представа ли нямаш?
— На кино, предполагам. На прожекции. Правеше монтажи.
— Къде работеше?
— „Емпти Нест Пръдакшънс“, намира се в Арджънт Студиос в Калвър Сити.
— А когато излизаше, с кого се срещаше?
— С мъже, предполагам, но откакто съм тук, никого не е водила вкъщи.
— Срещаше се с тях в града?
Патси кимна и Петра каза:
— Но предполагаш, че са мъже.
— Тя беше красива. Била е кралица на красотата. — Патси погледна към полицаите на балкона.
— През двата месеца, в които си работила тук, никой от приятелите й ли не е идвал?
— Само един, но не знам дали е излизала с него. Работеха заедно. Мисля, че се казваше Даръл — черен е.
— Колко пъти е идвал?