Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Били Стрейт [bg]
Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Били Стрейт [bg]

Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:

Дванадесетгодишният Били избягва от алкохолизираната си майка и садистичните изстъпления на приятеля й Моран. Далеч от дома, в Лос Анджелис, той се превръща в дете на улицата. Но една нощ всичко се обърква… Били става неволен свидетел на жестоко престъпление. Жертвата е Лиза Боулингър — бивша съпруга на кинозвездата Карт Рамзи. Подозренията падат върху Рамзи, но няма доказателства. Няма нишка, от която полицията да започне разследването. Освен тази, че е имало свидетел — дете. И Били е принуден да бяга. От полицията, защото не й вярва. От омразния Моран. Разбира се, още един човек е по следите му — убиецът. Носител на престижните награди „Едгар“ и „Антъни“, Джонатан Келерман е един от най-четените съвременни автори на трилъри. Роден през 1949 г., Келерман защитава докторска степен по клинична психология в Южнокалифорнийския университет и по-късно става доцент в медицинския му факултет. Преди това е работил като аниматор, илюстратор, редактор и музикант. Понастоящем се е посветил изцяло на успешната си писателска кариера. Творбите му, преведени в цял свят и достигнали общ тираж от милиони екземпляри, не слизат от челните места в най-авторитетните класации.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 200
Перейти на страницу:

Доколкото успя да прецени, апартаментът беше малък, кухнята бе почти като бокс с бели лакирани дървени шкафове и плотове, покрити със сиви плочки. Таваните бяха ниски и равни. В общи линии жилището беше като една от многото кутийки в Лос Анджелис. Но разположението му в ъгъла на десетия етаж и плъзгащите се стъклени френски прозорци откриваха прекрасна гледка на запад право към океана. Зад прозорците имаше малка тераса без мебели и палми в саксии. Над хоризонта се стелеше тънък смог.

Двама униформени се наслаждаваха на гледката и се обърнаха само колкото да видят как Петра им показва значката си. На стената зад Патриша Кейсъм-еди-коя си имаше черна метална полица със стереоуредба и двайсет и пет инчов телевизор.

Никакви книги.

Петра не забеляза книги и в къщата на Рамзи. Явно връзката им се е основавала на общата апатия към знанието.

Ярките цветове показваха, че Лиза се е уморила от пастелните тонове. Или може би никога не ги е харесвала.

Дали розовото и кремавото изчерпваха разбирането на Рамзи за вкус? Интересно.

Усмихна се на Патриша, а тя само я гледаше втренчено. Петра се приближи и седна до нея.

— Здравей.

Прислужницата беше уплашена, но след малко се поотпусна. Говореше свободно английски. Беше родена в Америка. („Не се мъчете с името ми. Всички ми викат Патси Кей.“) Беше работила само два месеца за Лиза, не виждаше с какво би могла да помогне.

След едночасов разпит не стигнаха до нищо съществено.

Лиза никога не й бе разправяла защо е напуснала Рамзи, нито пък бе ставало дума за побоя. Само веднъж споменала, че бил прекалено стар за нея, че бракът й с него бил грешка. Прислужницата спяла в свободната стая, чистела и изпълнявала дребни поръчки. Лиза била страхотен шеф, винаги плащала навреме, била подредена и чиста. „Наистина много подредена.“

Патси Кей плачеше, без да се напъва.

По въпроса за издръжката от бившия й съпруг прислужницата каза, че Лиза получавала всеки месец чек от фирма, наречена „Плейърс Мениджмънт“.

— Картата е на хладилника. — Петра я взе. Регистрацията беше на булевард „Вентура“ в квартал Студио Сити. В дъното бе изписано името на Грегъри Балч, финансов мениджър. Рамзи плащаше чрез компанията си.

— Да имаш някаква представа на каква стойност бяха чековете?

Патси се изчерви, без съмнение си припомни как е надникнала тайно.

— Всичко, което ни кажеш, може много да ни помогне — каза Петра.

— Седем хиляди.

— На месец?

Кимна.

Осемдесет и четири хиляди на година. Достатъчно да си плати наема, сметките и да се позабавлява, но бълха го ухапала седемцифрения доход на Рамзи. И все пак такива неща дразнеха. Да плащаш на някого, когото мразиш, който те е унижил по националната телевизия.

Подсказваше за напрежение, но далеч не беше вероятен мотив.

Значи Лиза смятала Рамзи за прекалено стар за нея. И той намекна за пропастта между поколенията.

— Лиза и Рамзи говореха ли си по телефона?

— Поне не съм чула.

— Има ли още нещо, което можеш да ми кажеш, Патси?

Прислужницата поклати глава и пак заплака. Униформените полицаи на терасата наблюдаваха залеза и дори не си направиха труда да се обърнат.

— Беше много добра. Понякога се държахме повече като приятелки, вечеряхме заедно, когато не излизаше. Мога да приготвям тайландски ястия, а тя ги харесваше.

— Лиза често ли излизаше?

— Понякога два-три пъти в седмицата, понякога със седмици не излизаше.

— Къде ходеше?

— Никога не ми е казвала.

— Никаква представа ли нямаш?

— На кино, предполагам. На прожекции. Правеше монтажи.

— Къде работеше?

— „Емпти Нест Пръдакшънс“, намира се в Арджънт Студиос в Калвър Сити.

— А когато излизаше, с кого се срещаше?

— С мъже, предполагам, но откакто съм тук, никого не е водила вкъщи.

— Срещаше се с тях в града?

Патси кимна и Петра каза:

— Но предполагаш, че са мъже.

— Тя беше красива. Била е кралица на красотата. — Патси погледна към полицаите на балкона.

— През двата месеца, в които си работила тук, никой от приятелите й ли не е идвал?

— Само един, но не знам дали е излизала с него. Работеха заедно. Мисля, че се казваше Даръл — черен е.

— Колко пъти е идвал?

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 200
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)