Перфектно отмъщение [bg]

— Да не би да смяташ, че искам да остана тук?

— Тук си на сигурно място, момко, зад тези стени — казва Лестър. — Също като Карл. Какво, например, би сторил с нея?

Дъхът ми секва.

— Аз… ти…

— Прочел съм всичко за делото — казва той. — Целият затвор говореше тогава за него. Но ти бе осъден и същата онази зима космическата совалка падна, а после пък в новините влезе полковник Кадафи и Либия и хората забравиха за Реймънд Уайт. Аз — също, но действащите лица ме заинтригуваха. Исках да видя как ще се разгърне трагедията. Прочетох във вестника, че момичето се е омъжило за ченге, проследих превръщането на ченгето в голяма клечка в света на хазарта, преместването му в Ню Йорк. Твърде често се появяваше на груповите снимки близко зад губернатора. Окръжният прокурор Вилей сега е федерален съдия. Може би е на път да стигне до Върховния съд. После пък идва човекът, който зае мястото на конгресмен, след като те арестуваха. Рангъл. Сега е извън политиката, но се възползва максимално от поста си. Оженил се е за една от онези известни дами от обществото и върти пари на Уолстрийт. Винаги ми е било… ами, интересно как така и тримата преуспяват… И момичето също, предполагам.

— И защо предполагаш?

— Просто не знам достатъчно за нея — отвръща Лестър. — Не пишат за нея. Само за него. А и неговата е малко мътна. Заловили са го в опит да рекетира някаква строително предприемаческа компания. Но тя е още при него. Видях я на снимка до него в „Ню Йорк поуст“, когато го оправдаха.

Усещам, че пръстите ми са се впили в чаршафа и че стискам зъби с все сила. Дишам през носа и буквално хриптя.

— Защо не ми каза досега всичко това? — питам.

— Следващият вторник е новолуние — отвръща той. — Ще бягаме. Не исках да разчитам на всичко това, но не искам и да направиш нещо глупаво.

— Като например да го срещна на улицата и да му отнеса шибаната глава?

— Научих те на почти всичко, което зная, момко — казва той. — Не бих искал то да отиде на вятъра. Би могъл да заживееш хубав живот. Не е ли достатъчно да си свободен?

— Не — отвръщам, — не е. Нали ти си онзи, който е измислил правилото за точното отмъщение?

— То е за тук.

— Не и за мен.

Слизам от леглото и протягам ръка за свредлото. Лестър ми го подава и аз нагласям дръжката му. Забивам върха му в корозиралата стомана до пробитата снощи дупка. Тоалетната чиния е мокра и хладна, когато опирам буза о нея. Натискам и въртя. Натискам и въртя, острието дълбае стоманата, от която излиза тънка стружка.

Скоро чувам потракване на ключове. При първия обход винаги се прави преброяване. Нощем правят общо две. Качвам се на леглото си и затварям очи. Чувам стъпките на тъмничаря. Когато лъчът на фенерчето му пробягва по лицето ми, под затворените ми клепки светва червена светлина. Ключовете изтракват отново и вратата се затваря с леко бръмчене, докато ключалката не щраква. Спускам се от леглото си. Лестър спи, а аз се захващам отново за работа.