Перфектно отмъщение [bg]

— А как после сложи отровата в питиетата им? — попитах.

— В случая с антифриза работех в столовата при разсипване на порциите — отвърна той. — Но там вече не ме пускат. При арсеника взех един капкомер от болницата, отидох при онзи, казах му един смешен виц и когато той зяпна да се смее, му изцърках отровата право в гърлото.

— А какъв беше вицът?

— Ако ти и твоите приятели не ме оставите на мира, ще ми се наложи да те убия.

— Много смешно.

— На него никак не му беше смешно.

Всеки ден дават на Лестър хапче за сърце. Той казва, че нищо му няма. Било стандартна процедура в тази страна, когато минеш седемдесетте, да започнеш да вземаш лекарства за сърце. Когато дупката в килията ни е почти готова, той започва да отчупва малки парченца от хапчетата си, тъй че да има достатъчно запас за първите две седмици след бягството ни.

— А след това вече ще съм в Нова Зеландия.

Лежим на леглата си и чакаме да обявят отбой, за да започнем работа. Лято е и въздухът е горещ и тежък, примесен с миризмите на човешка пот, непроветрени помещения и прясна боя. Челото ми е обсипано с капки пот. Само по шорти съм и съм разперил ръце, за да могат да изсъхнат мишниците ми.

Лестър бръщолеви за Нова Зеландия. Аз изучавам картината на Фрагонар от осемнайсети век — картина на щастието. Жената е щастлива, носи се към слънчевата светлина, а любовникът й е отдолу. И любовникът е щастлив, вижда подробностите й под издулите се фусти. Съпругът й също е щастлив, защото не забелязва всичко това — застаряващ мъж с модна и красива млада жена. Аз също не забелязвах нищо.

Мълча си, докато Лестър не свърши за Нова Зеландия. Чака ме аз да разкрия своите изпълнени с копнеж планове. Знам, че е така, защото ми е споменавал и преди, че ако излезем навън, ще трябва да наваксаме с всички хубави неща и да оставим миналото и лошите неща зад гърба си.

Чуваме виковете на тъмничарите и светлините угасват. Изчакваме няколко минути тихите шумове, издавани от заспиващите петстотин убийци, бавно да утихнат.

— Ние наистина ще избягаме — казва Лестър, сякаш е по средата на разгорещен спор.

— Не съм казал, че няма да го направим — отвръщам аз.

— Тогава защо досега не си споменал за плановете си?

— Мъдрият човек говори, само ако има нещо за казване — цитирам му аз Платон, — а глупавият, защото просто иска да каже нещо.

— Ами ако си глупак? Какво би казал, момко? — пита той. — Боиш се от това какво ще си помисля за твоя внушителен план за отмъщение, така ли?

— Откъде си сигурен, че планът ми е такъв?

— Аристотел казва, че мерилото за един образован ум е да бъде в състояние да разбере една мисъл, без да я приема — казва той. — Ти си отворена книга, момче, и макар че аз съм против онова, което си замислил, обичам те достатъчно, за да ти кажа, че за да успееш, трябва да станеш по-изобретателен, отколкото си.