Ветровете на Салем [bg]

Оракулът изведнъж се появи на екрана, облягайки се на купчината възглавници, като гризеше бурито в сребриста опаковка. Главата му беше обръсната, но по брадата му се виждаха наболи малки черни косъмчета. Беше прекалено млад, за да се бръсне. Може би беше на 15 или 16 години. Имаше татуировка на врата и носеше обикновена бяла тениска и дънки.

— Джо, Норм! Как вървят нещата в къщи? — каза той.

— Може ли да намалите малко музиката? Почти не Ви чуваме! — каза Джоана.

— О, разбира се. — Той отхапа отново от буритото, след това започна да търси нещо в леглото. Намери дистанционното и започна да натиска копчетата. Музиката спря.

— Благодаря! — каза Норм леко намръщено.

Джоана го избута настрани. Започна да говори по лаптопа и забеляза колко уморена изглежда на екрана.

— Не знам дали сте чули, но Фрея е хваната в XVII век, а ние искаме да я върнем обратно. Мислим, че тя се намира в Салем, и то в много опасно време. Миналият път… Добре де. Вие знаете какво стана…

— Зная, зная — каза оракулът. — Тя не е единствената, която е хваната в капана и не може да премине през порталите на времето. Всичко се е объркало! Има много места, през които магията изчезва и тук няма достатъчно. Изглежда, че тя се концентрира в други времеви отрязъци — Салем през XVII век е осветен като за Коледа. Поради някаква причина там се събират тонове енергия и магия. Но засега — и той отхапа още веднъж от своето бурито, така че трябваше да сдъвче и преглътне храната, преди отново да заговори и Джоана и Норман бяха принудени да чакат — времето се забавя. Нещо съмнително и странно се случва около тези Млади вълци, Падналите и Подземния свят. Той е хвърлен в хаос. Аз мога да отида там, но не мога да взема и вас със себе си, затова ще си говорим по този начин.

— Добре — каза Джоана — но какво означава това за нас? Не може просто да седим и да чакаме.

Норм заобиколи Джоана и сложи ръце на раменете й. Трябваше да я успокои. Оракулът беше в едно от своите весели настроения, но бързо можеше да изпадне в унило и мрачно състояние като всеки тийнейджър и по всяко време да си направи шега с тях.

— Тя просто се опитва да каже, че ние ще сме тук, ако имате нужда от нас — каза Норм.

Оракулът се засмя.

— О, забравих! В това променено време, ако нещо се случи с тази ваша дръзка и гореща дъщеря, когато се е върнала назад, то това ще бъде завинаги. Времето е толкова свито, че дори нашето безсмъртие е под въпрос. Ако някой умре, докато цари този хаос, край с него. Никога повече няма да се завърне в средния свят. — Той се наведе над леглото и за миг изчезна от екрана, после внезапно пак се появи, като отпиваше от една чаша със сода. — Обречени са да останат в Подземния свят завинаги и така нататък.