![Битката при Верил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/4/bitkata-pri-veril-bg-download.jpg)
Битката при Верил [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-29-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката при Верил [bg]». Краткое содержание книги:
— Армията ви е разрушена — провикна се Миранда. — Не. Вашата армия е разрушена. Това бяха Димънтовите играчки. Направени във вашия свят, с вашите ресурси. Д’кароните бяха четирима. Трима, след като Техт е мъртва. А, но вие така и не проумяхте това, нали? Намирам настоящия момент удачен за разяснение. Смятахте, че името на вида ни е д’карон. Грешихте. Д’карон е военен термин. Означава „първа вълна“. Смятахте, че се борите срещу инвазия. Инвазията изобщо не беше започнала — обясни той с усмивка, раздираща душата. Обширното поле чернота над него започна да се набръчква. Облаци се издигаха и сгърчваха, разкривайки мимолетни гледки на неизразими неща. Усмивката на Епидим се разшири. — До този момент — додаде той.
Неспирният вой на възкръсналите войници ставаше направо оглушителен, тъй като врата след врата биваше натрошена на късове. Миранда се хвърли сред сганта, разблъсквайки ги с вълни магия. Трябваше да достигне Айви. Дийкън се стрелна подире й. Когато достигна спътницата си, сивият магьосник измъкна двуострийното оръжие от торбата си. Макар да го бе извадил при последното спасяване на Айви, още не бе го използвал. На пръв поглед не изглеждаше ясно как възнамерява да го стори сега. Остриетата бяха с дължина почти една педя, извивайки се в противоположни посоки.
— Каква полза от това? — попита Миранда, успявайки да издигне един от немъртвите и да го запрати напред, разчиствайки още няколко стъпки към Айви.
— Малък трик, на който ме научи Гилиъм — обясни Дийкън.
Пусна оръжието. То увисна във въздуха, разкривайки редица странни украшения по дръжката си. Внезапно започна да се върти, за секунди увеличавайки скоростта си до такава степен, че чак въздухът засвистя. Дийкън замахна с ръка и оръжието се стрелна, проследявайки движението му. Прогнилата плът на немъртвите биваше разсичана с лекота. По времето, когато острието се върна, всяко докоснато от него същество бе сведено до гърчеща се купчина крайници.
— Някой път трябва да ме научиш — отбеляза Миранда, запращайки нов труп във въздуха, този път, за да разчисти пътя зад тях.
— Разбира се — отвърна той, хвърляйки оръжието за втори път.
Докато двамата си проправяха път през безчислените орди, Етер тежко вървеше към следващата крипта. За момента каменната й форма понасяше без проблем неспирните атаки на пълчищата немъртви, заменили изпепелените от нея. Мощните й каменни лапи размазваха създанията, но бройката им бе изморителна. Тя видя Лейн върху покрива и също така забеляза ефекта от събарянето на кристалите. Когато достигна криптата, Етер впи ноктестите си пръсти между камъните и започна да се катери. Масивното й туловище се движеше съвсем малко по-бързо от преследващите я телеса.
Лейн най-сетне строши и последния от кристалите на покрива си, с което върна няколко групи немъртви към безжизнеността. Още няколко крипти бяха изгубили вратите си, изпълвайки долината в още по-голяма степен от преди. Немъртвите бързо изпълваха мястото. По-лошо, гърчещата се маса вече бе достигнала покрива — труповете се блъскаха и се катереха един през друг в опит да го достигнат. Малтропът неспирно ги сечеше и покосяваше, но сразените мигновено биваха заменени от нови. Не разполагаше с безопасен начин да се спусне долу.
Погледът му се премести към покрива на следващата крипта, сетне към претъпканата земя отдолу. Нямаше друг избор. Пъхна оръжието в ножницата, срита един досаждащ с близостта си мъртвец и скочи. Сблъска се със средата на стената на следващата постройка, успявайки да се вкопчи в нея в последния момент. Бързо се закатери нагоре, следван от вълна трупове, която вече променяше посоката си.
Айвиният бяс бе започнал да взема своето. Острите, костеливи пръсти и счупените зъби на ратниците, които бе посичала, бяха досегнали плътта й повече от веднъж, но тя обръщаше все по-малко внимание. Мисълта за собствената й безопасност бе прокудена настрана от желанието да срази немъртвите. Когато вихреното острие на Дийкън профуча край нея, елиминирайки най-близките заплахи, женският малтроп се зае да сече на късчета все още потръпващите им останки. На всяка цена трябваше да впие оръжието си във врага.
Миранда и Дийкън й викнаха да спре, но гласовете им сякаш долитаха отдалеч. Когато се приближиха, тя се извърна към тях. Умът й ги разпозна като приятели, но лудостта видя в тях нещо друго. Не го знаеше, но усещаното от нея сега бе същата програма, която движеше и близниците, наложена й, докато се бе намирала в ръцете на д’кароните. Сега тя налагаше магьосниците да опитат острието й. Айви се хвърли към тях. По средата на втурването, смътната реализация, че напада приятели, най-сетне си проби път до съзнанието й. Успя да спре оръжието на косъм от Миранда и се отдръпна, изпускайки го. Дийкън се нагърби изцяло със задачата да удържа вълните отказващи да умрат войници, докато девойката се зае да оглежда Айви.