Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
На това място свършва бележката за "Големият пергамент" и може веднага да се каже, че онзи, който е правил "извлечение" от хазарското изложение, е взел само данните, свързани с гръцко-хазарските отношения, а останалите, които положително също са били татуирани по кожата на хазарския дипломат, е пренебрегнал, оставяйки по този начин "текста, който ходи" да продължи своята мисия в друга някоя страна. За това, изглежда, говори съобщението, че хазарският пратеник завършил живота си в двореца на някакъв халиф, като обърнал душата си откъм хастара, показвайки я така като обърната ръкавица. Неговата одрана кожа, ощавена и подвързана като голям атлас, стояла на почетно място в двореца на халифа в Самара. Според други източници пратеникът бил изложен на големи неприятности. Най-първо още в Цариград трябвало да му отсекат ръката, защото един от влиятелните хора в гръцкия Дворец платил чисто злато за втората хазарска година, изписана по лявата ръка на пратеника. Според трети източници пратеникът трябвало два или три пъти да се връща в хазарската столица и там да бъде подлаган на поправки на историческите и другите данни, които носел, или че дори бил сменен от друг пратеник, на чиято кожа била татуирана поправената и пълнена версия на историята. Той живеел - както отбелязва Хазарският речник - като жива енциклопедия за хазарите, и то от парите, получени, задето е стоял мирно в течение на дълги нощи. Бдял, загледан в сребърните корони на дърветата на Босфора, подобни на кълба дим. В това време гръцки и други писари преписвали от гърба и бедрата му хазарската история в своите книги. Казват, че по хазарски обичай носел стъклен меч и твърдял, че буквите от хазарската азбука са получили наименования по ястията, а цифрите - според имената на седемте вида сол, които хазарите различавали. Запазена е негова поговорка, която гласи: "На хазарите им е добре в Итил (хазарската столица), а ще им бъде още по-добре в Цариград." Общо взето, говорел много неща обратно на онези, които били изписани по кожата му.
Той или някой негов приемник обяснил така хазарската полемика, състояла се в двореца на хазарския каган. Веднъж каганът сънувал ангел, който му рекъл: "Твоите дела не са угодни Богу, но твоите намерения са." Веднага извикал един от най-изтъкнатите хазарски свещеници от сектата на ловците на сънища и поискал да му разтълкува съня. Ловецът се засмял и казал на кагана: "Бог няма и понятие за тебе: той не вижда нито твоите намерения, нито мислите, нито делата ти. Това, дето в съня ти е дошъл ангел и е бълнувал, значи само, че не е имал къде да пренощува, а навън сигурно е валял дъжд. А това, че е останал кратко, е по всяка вероятност, защото в твоя сън много му е миришело. Друг път си измий сънищата..." При тези думи каганът се разгневил страшно и повикал чужденци да му разтълкуват съня. "Да, хорските сънища ужасно вонят", коментирал този разказ хазарският пратеник. Той умрял поради това, че кожата, по която била изписана хазарската история, започнала много да го сърби. Сърбежът бил непоносим и той се поминал с облекчение и щастлив, че най-накрая ще се очисти от историята.