Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Как го взимате? - пита унгарецът и клати укорно глава. -Е, господине мой, нима така се купува инструмент? Няма ли да го проверите?
Смутено търся из магазина нещо друго освен онази шапка, на което да седна, сякаш наистина искам да проверя инструмента.
- Не можете без стол? - пита ме. - Патицата седи на водата, а вие и на сухо не знаете къде да седнете? Не знаете? - взима с презрение малкото чело, вдига го и го слага на рамото си като цигулка.
- Така! - добавя и ми подава инструмента.
Поемам го и за пръв път в живота си свиря на виолончело като на цигулка. Де Файя не звучи много лошо в дълбоките квинти, струва ми се даже, че по-добре чувам звуците през дървото, допряно до ухото ми, а унгарецът ненадейно сменя отново миризмата. Този път се усеща дъх на остра мъжка пот; свалил си е сакото, сега е по фланелка и две побелели бради, сплетени като плитки, висят под мишниците му. Дръпна едно чекмедже, седна на ъгъла му, взе челото от мен и засвири. Бях очарован от блестящата импровизация.
- Отлично свирите - казах.
- Аз изобщо не свиря на чело. Аз съм чембалист и обичам цигулката. Но на чело не умея да свиря. А това, което чухте, изобщо не е музика, макар че вие не разбирате от тези неща. Това са само всички звуци, от най-ниските до най-високите, подредени така, за да се преценят обемността и другите качества на инструмента... Да го увия ли?
- Да - казах и посегнах към портфейла си.
- Петстотин хиляди, моля -каза унгарецът.
Ледени тръпки ме побиха.
- Не казахте ли четиристотин и петдесет хиляди?
- Казах, но това е за челото. Останалото е за лъка. Или няма да вземете лъка? Не ви ли трябва лък?
- А аз мислех, че с челото върви и лъкът...
Извади лъка от опаковката и го върна на витрината.
Стоях и не знаех какво да кажа. Вкаменен. Най-сетне благодарение на унгареца се съвзех от онези шамари като от някаква болест, махмурлук или сънливост, събудих се, станах сериозен, отказах се най-после да играя в тази комедия, в която унгарецът си чешеше езика. Всъщност бях забравил за лъка. И нямах пари да купя и него. И му го казах.
Той си навлече сакото, изведнъж замириса на нафталин и ми рече:
-Господине, аз нямам време да чакам, докато спечелите за инструмент. Още повече че сте станали на повече от петдесет години, а не сте ги спечелили. По-добре е вие да чакате, а не аз.
Тръгна да излиза от магазина, оставяйки ме сам. На вратата спря, върна се и додаде:
- Да се спогодим! Лъка ще вземете на изплащане.
- Шегувате ли се? - отвърнах, без да се поддавам повече на игрите му, и понечих да изляза.
- Не, не се шегувам. Предлагам ви спогодба. Не сте длъжен да я приемете, но я чуйте.
Унгарецът си палеше така гордо лулата, явно бе окадил вече Пеща с нея.
- Да чуя - казах.
- Ще купите от мен заедно с лъка и яйцето.
- Яйцето?
- Да, преди малко видяхте яййцето, което снесе кокошката. За него става дума - добави, вадейки от чекмеджето яйцето, и ми го тикна под носа.
На яйцето бе написана с молив датата 2 октомври 1982 година.
- Дайте ми за него колкото и за лъка със срок за изплащане две години...
- Какво казахте? - попитах, не вярвайки на ушите си.
От унгареца отново замириса на череши.
- Да не би вашата кокошка да снася златни яйца?
- Моята кокошка не снася златни яйца, но снася нещо, което вие и аз, господине, не можем да снесем. Снася дни, седмици и години. Всяка сутрин снася по някой петък или вторник. Това, днешното яйце например съдържа един четвъртък вместо жълтък. Утрешното ще съдържа сряда. От него вместо пиле ще се излюпи един ден от живота на неговия притежател! Какъв живот! Не са прочее златни, но са отколешни. Даже евтино ви го предлагам. В това яйце, господине, е един ден от вашия живот. Затворен е като пиле и от вас зависи ще се излюпи ли, или не.
- Дори и да повярвам на приказките ви, защо да купувам ден, който вече имам?
- Как не умеете, господине, да мислите! Как не умеете да мислите! С ушите си ли мислите? Ами че всички наши проблеми на този свят произлизат от обстоятелството, че трябва да употребим дните си такива, каквито са. От обстоятелството, че не можем да прескочим най-лошите. Там е работата. С моето яйце в джоба вие сте осигурен срещу беда. Когато забележите, че денят, който настъпва, е прекалено черен, счупете вашето яйце и ще избегнете всички нериятности. Накрая наистина ще имате един ден от живота по-малко, но затова пък ще можете да изпържите от този лош ден хубави бъркани яйца.
- Ако вашето яйце наистина има такова свойство, защо не го задържите за себе си? - казах, погледнах го в очите и нищо не разбрах в тях. Гледаше ме на чист унгарски език.