![Плажът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/7/plazht-bg-download.jpg)
Плажът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-0772-4
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плажът [bg]». Краткое содержание книги:
„Кралят на бестселърите!“ Пъблишърс Уикли
Взирах се в екрана и се опитвах да асимилирам подробностите: трупът на Джулия Уинклър е бил намерен в стая в „Айланд Брийзис“, петзвезден хотел в Ланаи. Чистачката изхвърчала от стаята, крещейки, че имало удушена жена — цялата й шия била в синини, а чаршафите — подгизнали от кръв.
Следващият материал беше интервю със сервитьорката Ема Лоран. Предишната вечер тя обслужвала масите в ресторанта и разпознала Джулия Уинклър. Според жената манекенката вечеряла с хубав мъж, около тридесет и пет годишен, от бялата раса, с кестенява коса и хубава фигура.
— Определено хващаше окото — отбеляза сервитьорката.
Придружителят на Уинклър подписал чека с номера на стая 412, където бил отседнал Чарли Ролинс. Оставил щедър бакшиш, а Джулия дала на сервитьорката автограф. С лично посвещение. На Ема от Джулия. Ема вдигна подписаната салфетка пред камерата.
Извадих кутийка безалкохолно и я отворих, без да отделям поглед от екрана на телевизора, където в момента предаваха на живо от хотел „Четири сезона“. Навсякъде се виждаха полицейски коли, от радиостанциите им се чуваха възбудени гласове и пращене. Камерата се спря върху репортер от местния канал на Ен Би Си.
Кевин дьо Мартен беше уважаван журналист, който през 2004 г. бил прикрепен към военно поделение в Ирак. Сега стоеше с гръб към импровизираната бариера, дъждът се сипеше кротко върху лицето и брадата му, а палмовите листа се поклащаха драматично зад него.
— Това е всичко, което знаем — каза Дьо Мартен. — Деветнадесетгодишната Джулия Уинклър, супермодел, споделяла една стая с изчезналия топмодел Ким Макданиълс. Тази сутрин тя бе намерена мъртва в стая, регистрирана на името на Чарлс Ролинс от Локсахачи, Флорида.
Дьо Мартен добави, че Чарлс Ролинс не е бил в стаята си, че го търсят, за да го разпитат, и всяка информация за него ще се приема на телефон, чийто номер бе изписан в дъното на екрана.
Опитах се да осмисля потресаващата история. Джулия Уинклър беше мъртва. Имаше и заподозрян, който бе изчезнал. Или както полицаите обичаха да казват: беше духнал.
52.
Телефонът иззвъня до ухото ми и здравата ме стресна. Сграбчих слушалката.
— Ливън?
— Обажда се Дан Арънстейн. Този, който ти попълва чека със заплатата. Хокинс, следиш ли историята с Уинклър?
— Да. Точно сега работя по случая. Ако, разбира се, затвориш и ме оставиш на спокойствие.
Отново се обърнах към телевизора. Върху екрана се виждаха местните новинарки Трейси Бейкър и Канди Кекоолани, а в ъгъла имаше снимка на ново лице от Вашингтон. Бейкър питаше бившия профайлър от ФБР Клинт ван Зан:
— Възможно ли е убийствата на Роса Кастро и Джулия Уинклър да са свързани? Всичко това дело ли е на сериен убиец?
Двете силни и ужасяващи думи. Сериен убиец. Сега историята на Ким придобиваше глобален размер. Целият свят щеше да се фокусира върху Хаваите и мистерията около смъртта на двете красиви момичета.
Бившият агент Ван Зан подръпна ухото си и отвърна, че обикновено серийните убийци имат свой почерк и предпочитан метод на убийство.
— Роса Кастро е била удушена, но с въжета — продължи той. — По същество обаче методът на убийството е удавяне. Без да съм разговарял с патолога, единствено по думите на свидетелката, мога да кажа, че Джулия Уинклър е била удушена с ръце. Твърде рано е да се твърди, че убийствата са дело на един и същи човек. Но ще отбележа, че удушаването с ръце означава, че убиецът има лично отношение към жертвата. Той получава много по-голямо удоволствие така, отколкото ако я застреля, защото смъртта е бавна и мъчителна.
Ким. Роса. Джулия. Дали имаше съвпадение, или бяхме свидетели на ужасяващи престъпления? Отчаяно исках да говоря с Барбара и Ливън, да се свържа с тях, преди да научат за Джулия по новините, да ги подготвя по някакъв начин… но не знаех къде са.
Барбара ми се бе обадила вчера сутринта, за да ми каже, че двамата с Ливън заминават за Оаху, за да проверят нещо, което вероятно било „лъжлива следа“. Оттогава не ги бях чувал.
Намалих звука на телевизора, позвъних на мобилния телефон на Барбара и когато тя не се обади, затворих и се обадих на Ливън. Той също не отговори. След като оставих съобщение, опитах да се свържа и с шофьора им. Включи се гласовата поща на Марко и аз оставих телефонния си номер и му казах да ми се обади спешно.
Взех душ и бързо се облякох. Опитвах се да събера мислите си. Имах усещането, че нещо важно ми се изплъзва, но не можех да разбера какво.