Заподозрян № 1 [bg]

Аз обаче исках да се намирам някъде далеч оттук. Почти всеки един от тези двадесет и пет души беше бивш военен или полицай, преди да се присъедини към агенцията. Знаех, че след като шокът попремине, няма да успея да скрия нарастващата си паника от тези първокласни частни детективи.

Коуди седна на един стол зад мен, а Мо-бот, която говореше свободно няколко езика, зае мястото до него.

Разговорите секнаха, щом издърпах стола си и се настаних. Последваха поздрави, усмивки, след което двадесет и пет чифта очи се впиха в моето лице. Неизказаният въпрос сякаш висеше във въздуха над двадесет и петте глави.

Ти ли уби Колийн Мълой? Убиец ли си?

Досега толкова много пъти си бях представял смъртта на Колийн, че все едно бях стоял до леглото, когато куршумите от моя пистолет се бяха забивали в гърдите й.

Обаждането на Феско отпреди десет минути беше превърнало образите в ума ми в нещо непосредствено и истинско. Полицаите бяха намерили пистолета ми. В момента извършваха балистичната експертиза. И аз бях почти сигурен, че съвсем скоро щях да бъда обвинен в непредумишлено убийство.

— Добро утро — поздравих, докато преглеждах дневния ред пред мен и почуквах с химикалка по масата.

Информирах колегите си за последното развитие по случая със смъртта на Колийн и продължих:

— Убиецът е професионалист. Този човек се опитва да ме изкара виновен — и се справя доста добре със задачата си. Проучил е нещата добре. Знаел е, че Колийн е в Лос Анджелис, познавал е програмата й, както и моята. Влязъл е в къщата ми, убил я е и си е тръгнал, без да допусне някакви видими грешки. За полицията не е било необходимо да търсят по-далеч от мен. И защо да го правят? Убита е моята приятелка, в моето легло, с моето оръжие. Планът е сработил прекрасно. Не знам кой е застрелял Колийн, но имам някои догадки, така че ще го заловим. Моля ви да се свържете с мен, ако имате някакви предположения или можете да ми окажете помощ. Кажете на екипите и клиентите си, че съм невинен, за което ви давам думата си, защото всички вие ме познавате, а аз ви казвам истината.

— Извини ме, Джак, но какви са тези твои догадки? — попита Пиер Боне, управителят ни във Франция.

— Не смятам да ги обсъждаме, докато не разполагам с нещо сигурно.

Попитах дали някой има други въпроси и после сведох поглед към дневния ред.

— Иън, ти си пръв. Искаш да говорим за евентуалното разширяваше на лондонския клон с офис в Глазгоу…

Придадох на лицето си изражението „слушам“, макар че всъщност изобщо не схващах за какво говори той. Четеше нещо от прожектирана на екран таблица, когато вратата се отвори и в залата влезе Тенди, последван плътно от Зиглър.

Изпитах внезапен, неподправен ужас, като че току-що бяха нахлули гангстери и бяха започнали да стрелят с автоматични оръжия. Феско не ми беше оставил време да се обадя на адвоката си, нито дори няколко минути да освободя залата.