Съпругата на губернатора [bg]

Двамата седнахме в дневната и зачакахме полицая. От време на време Мари Пери поглеждаше към задната част на апартамента. За пръв път, откакто се познавахме, ми се стори наистина притеснена.

— На кого се обади? — попита тя.

— На един приятел, който е ченге. Помолих го да дойде след половин час.

— Защо?

— За да имаш време да се махнеш от тук.

— Ами ако не желая?

— Ваната там е пълна с цимент, Мари. Когато разбият цимента, ще открият Еди Уорд.

— Мислиш ли?

— Убеден съм. Това, което не знам, е как се е озовал там. И дали ти нямаш нещо общо.

— Та аз дори не го познавах.

— Той ти е помогнал да организираш бягството на Рей. С което се е превърнал в тежест за вас.

— Ако искрено го вярваш, значи ме смяташ за убийца. Дори да оставим настрана въпроса как съм успяла да набутам цял мъж във вана, пълна с цимент, и защо бих избрала точно този начин да убия когото и да било, какъв мотив имаш да ме пуснеш да се измъкна?

— Откровено ли да ти отговоря?

— Не са ли откровеността и взаимното доверие в основата на чудесното приятелство, което се роди помежду ни?

— Не смятам, че си убийца. Поне засега. — Погледнах часовника си. — Родригес скоро ще дойде. Излез през задния вход и си хвани такси. След като разбием ваната, ще ти звънна.

Минахме през кухнята на Еди и излязохме на задната тераса. Тя изтича забързано надолу по външното стълбище и след минута изчезна в лабиринта от задни чикагски улички. Дъждът бе отслабнал до фина мъглица от микроскопични водни капки и косата й блестеше в жълтеникавото сияние на уличните лампи. Проследих я с поглед, докато се изгуби. След това се прибрах в апартамента и зачаках. Родригес се появи десет минути по-късно.

— Почисти ли всичко, което не искаше да видя?

— По-добре да не знаеш.

— Да не мислиш, че се оплаквам! Къде е?

— Ето тук. — Отведох го до банята и останах да го наблюдавам, облегнат на стената. Родригес приклекна до ваната и я заразглежда.

— Колко ли тежи това нещо?

Вдигнах рамене.

— Боиш се, че ще продъни пода ли?

— Само това липсваше.

— Всичко ще е наред.

— Тази сграда е много западнала. Да не мислиш, че подът ще издържи една вана, пълна с цимент?

Огледах внимателно сивкавата повърхност. Беше гладка, равна и твърда. Професионално изпълнено във всеки възможен смисъл на думата.

— Ще открием Еди отдолу.

— Твоят електротехник, знам. И според теб това по някакъв начин е свързано с Рей Пери?

— Картината е много по-сложна, Винс.

— Бъди така добър и я запази за себе си.

— Камъкът, който разби колата на Пол Гогин, въобще не беше камък. Беше голямо парче цимент. — Коленичих и почуках с пръст горния ръб на ваната. — Като този тук.