Драконови зъби [bg]

— Проблемът с индианците — обясни един войник — е, че ако искат да те намерят, те намират, обаче когато не искат ти да ги намериш, никога няма да разбереш къде са. — Замисли се за момент. — Това са техни земи в края на краищата, обаче все едно не съм ти го казал.

Друг войник се загледа в струпаните им сандъци.

— Злато ли търсите тук?

— Не — отговори Джонсън. — Това са кости. Копаем вкаменели кости.

— Да бе — каза войникът и се ухили. Предложи на Джонсън да пийне от манерката му, която беше пълна с бърбън.

Джонсън изпъшка. Войникът се засмя и подметна:

— Така разстоянията се скъсяват, казвам ти.

Войниците оставиха конете си да пасат за час до лагера на Коуп, после продължиха по пътя си.

— Определено не бих стоял тук повече — каза капитанът на подразделението, казваше се Лоусън. — Доколкото знаем, Седящия бик, Лудия кон и техните сиукси ще се отправят към Канада преди зимата, а това значи, че ще са тук всеки момент. Ако ви намерят, ще ви убият. Със сигурност.

И с този последен съвет войниците си препуснаха по пътя.

(Много по-късно Джонсън чу, че при похода си на север Седящия бик наистина избил белите, на които попаднал по пътя си, и сред тях били войниците на остров Кау, заедно с капитан Лоусън.)

— Мисля, че трябва да тръгваме — каза Айзък и почеса брадичката си.

— Още не — възрази Коуп.

— Намерихме предостатъчно кости.

— Така си е — обади се Черпака. — Предостатъчно са вече. Не ти трябват повече.

— Още не — повтори Коуп с леден глас, който сложи край на дискусията.