Драконови зъби [bg]

Коуп възторжено плесна с ръце.

— Охо! Достопочтеният професор по коупология ни е проследил дотук! Какво по-добро доказателство за думите ми от това? Този човек не е учен. Той е копой и завистник. Не търси свои собствени открития, а шпионира моите. Нямам нито време, нито желание да се занимавам с него, обаче Татко Марш е дошъл чак от Йейл в територия Монтана, за да ме следи! — Поклати глава. — Психиатрията го очаква с отворени обятия.

— Изглежда, се забавляваш, професоре — каза Джонсън.

— Разбира се, че се забавлявам! Не само теорията ми за деменцията на този човек се потвърждава повече от достатъчно, но и докато ме следи, няма да може да открие никакви свои вкаменелости!

— Съмнявам се да е така — отбеляза Стърнбърг мрачно. — Марш има много пари, а студентите не са с него. Вероятно плаща на ловците си на кости да копаят едновременно в три или четири територии, дори и в този момент.

Стърнбърг беше работил за Марш няколко години преди това, в Канзас. Несъмнено беше прав и усмивката на Коуп се стопи.

— Като говорим за находки — обади се Черпака, — как е успял да ни намери?

— Малкия вятър каза, че тези са същите мъже, които ни следят още от Кучешкия поток.

Айзък скочи.

— Видяхте ли! Казах ви, че ни следят!

— Сядай, Айзък — скастри го Коуп. Мръщеше се, доброто му настроение си бе отишло.

— Какво правят тук всъщност? — попита Черпака. — Не са почтени. Ще ни убият и ще вземат костите.

— Няма да ни убият — каза Коуп.

— Е, най-малкото ще вземат костите, не се съмнявам.

— Няма да посмеят. Дори Марш няма да посмее.

Обаче в тъмнината на прерията думите му не прозвучаха убедително.

Смълчаха се. Заслушаха се в стенанията на вечерния вятър.

— Отровиха водата — отбеляза Джонсън.

— Да. — Коуп кимна. — Наистина.