Драконови зъби [bg]

— Внимавай бе! — извика той нагоре към склона.

— Съжалявам, професоре — извика Джонсън виновно в отговор. Едно-две парчета камък продължаваха да се търкалят надолу. Коуп се отмести настрани и изтупа дрехите си.

— Внимавай!

— Съжалявам! — повтори Джоунс. Върна се предпазливо към работата си. Продължи да копае около други издатини, за да ги извади, и…

— Стой!

Джонсън погледна надолу. Коуп се катереше по склона като полудял — в двете си ръце стискаше две от падналите парчета.

— Стой! Стой! Стой, ти казвам!

— Внимавам — отговори Джонсън изненадано. — Наистина, аз…

— Чакай! — Коуп се хлъзна няколко метра надолу по склона. — Не прави нищо! Не пипай нищо!

Продължи да крещи, докато се хлъзгаше сред облак прах.

Джонсън изчака. След малко професор Коуп се измъкна от прашния облак и се покатери при него, обладан от трескава енергия.

Джонсън реши, че сигурно е много ядосан. Беше глупаво и почти невъзможно да изпълзи право нагоре по склона — отдавна всички бяха научили този урок. Повърхността беше стръмна и ронлива. За да се изкачиш, трябваше да се движиш на зигзаг, но дори и тогава предпочитаха да заобиколят до едно по-полегато място на около половин миля, за да се изкачат до платото, а от там вече да се спускат до където се налага.

Сега обаче Коуп драскаше нагоре, като че ли животът му зависеше от това.

— Чакай!

— Чакам, професоре.

— Не пипай нищо!

— Не пипам нищо, професоре.

Най-накрая Коуп стигна при него, покрит с прах и задъхан. Но не се поколеба и за миг. Избърса лицето си с ръкав и се вторачи в разкопаното.

— Къде ти е апаратът? Защо не е при теб? Искам снимка in situ[1].

— На тези скали? — попита Джонсън стъписано.

— Скали? Мислиш, че това са скали? Не са никакви скали!

— Какво са тогава?

— Това са зъби! — възкликна Коуп.

Коуп докосна един от тях и проследи с пръст меките извивки. Сложи двете парчета, които бе донесъл, едно до друго, намери трето в краката на Джонсън и го постави до другите две — от подобната им големина и форма беше ясно, че са били заедно.

— Зъби — повтори той. — Динозавърски зъби.

— Огромни са! Този динозавър трябва да е бил с фантастични размери!

За момент двамата мълчаливо опитаха да си представят колко голям трябва да е бил динозавърът — челюстта, способна да задържи такива големи зъби, дебелия череп, способен да задържи такава голяма челюст, огромния врат с дебелина на ствол на дърво, за да издига и върти огромния череп, гигантския гръбначен стълб, съизмерим с врата, всеки прешлен с големината на колело на железопътен вагон, с четири невероятно дебели крака, за да издържат подобен звяр. Големината на зъбите говореше за големината на всяка друга кост и става. Такова голямо животно би трябвало да има и огромна опашка, за да балансира врата и главата.