Древни брегове [bg]

Точно в осем часа Ейприл почука с показалец по микрофона пред себе си, изчака тълпата да притихне и благодари на всички за идването.

— Не знаем кой знае колко за обекта — продължи тя по същество, — не ни е известно колко е здрав и поне засега нямаме дори приблизителна представа колко би могъл да струва. Моля ви, внимавайте да не повредите нещо. Работата не е бърза. — Стюйвезант, който освен всичко друго, беше и фотограф на вестника си, направи няколко снимки. — Ако намерите каквото и да е, което не е камъни и пръст, веднага повикайте някой от супервайзърите.

— Свързано ли е с индианците? — попита мъж от предната редица, облечен в сако на червено каре.

— Не знаем какво е — търпеливо се усмихна Ейприл. — Помогнете ни да разберем и всички заедно ще научим. Моля всеки да остане с групата, към която е разпределен. Утре можете да се явите направо на работната площадка. Или ако предпочитате — елате тук. Ще има автобус, който ще тръгне в осем, а след това на всеки кръгъл час до два следобед. Ние ще приключваме работа в четири и половина. Вие можете да приключвате, когато пожелаете, но ви моля на тръгване да се обаждате на бригадира си. Освен ако заплащането не ви интересува.

Публиката вежливо се изсмя. Хората бяха в добро настроение — наближаваше Коледа и те бяха доволни на неочаквано открилия се шанс да припечелят нещо допълнително. На всичко отгоре и времето се понасяше.

— Има ли въпроси?

— Да. — Беше един от студентите. — Ще има ли там нещо горещо за подкрепяне?

— Подсигурили сме фургон, където ще се предлага кафе, горещ шоколад, сандвичи и хамбургери. Топлите напитки са за наша сметка. Напомням ви да внимавате с отпадъците. Ще има контейнери — използвайте тях. Всеки видян да замърсява ще бъде помолен да напусне. Друго?

Хората започнаха да закопчават ватираните си якета и да се отправят към изхода.

Тълпата се изсипа през портите на старата сграда и се разпредели по автобуси, коли и пикапи. Стюйвезант направи за всеки случай още няколко снимки и изчака излизането на Ейприл.

— Доктор Кенън — спря я той, — какво всъщност има горе на хребета?

— Джим — отговори му тя, — честно ти казвам, че не знам, а не бих искала да правя предположения. Може да се окаже, че е стар склад за зърнени храни от началото на века. Дай ми няколко дни и ще можеш да дойдеш и сам да видиш какво е.

Стюйвезант кимна. По стара традиция „Форт Мокси Нюз“ печаташе онова, което хората искаха да прочетат: екскурзии до Аризона, юбилейни събирания на родове, обяви за черковни мероприятия. По тази причина той просто не беше свикнал да комуникира с хора, които биха отбягвали въпросите му. А имаше и друг проблем: трите дни преди „Нюз“ да се появи по будките. Дори вече бе закъснял с подготовката на следващото издание.

— Не мога да повярвам, че някой ще строи силоз на онзи гол връх. Изглежда малко неудобно за ползване, не сте ли съгласна с мен?