Древни брегове [bg]

Атмосферата в буса бе напрегната до крайност. Ейприл бе избрала място пред главния монитор (правилото, че никой, освен личния състав на „Геотек“, не може да стои в кабината отдавна бе забравено), откъдето даваше указания по хода на екскавацията. Сега, когато моментът на истината наближаваше, Макс бе загубил увереност и все по-често си казваше, че ще изкопаят някакъв силоз или отдавна забравено селище на северноамериканските индианци. В мислите му марсианците на Ейприл се бяха изпарили на светлинни години оттук.

Парната машина се намести върху маркерите и застина. Операторът в кабината направи справка със скицата в бележника, включи радиотелефона и се премести няколко метра по-напред. Стоманените челюсти се издигнаха, разтвориха се и замряха. После се стовариха в скалистата почва и земята се разтресе.

Операторът премести няколко лоста и челюстите се издигнаха, сипейки струя от камъчета и пръст, после се изнесоха встрани и освободиха товара. След това се завъртяха обратно. Планът предвиждаше да се изкопае широка траншея около обекта. Утре тук щяха да пристигнат доброволците на Ейприл — в по-голямата си част това бяха фермери, които плетяха пръсти по това време на годината — и едва тогава щеше да започне същинската работа по разкриването на ротондата.

От небето падаха самотни снежинки.

Пеги Мур заснемаше с видеокамера развоя на изкопните работи. Тази жена имаше сериозен подход към всичко. Макс със закъснение осъзна, че сам би трябвало да се досети за това. Тази касета щеше да струва цяло състояние, когато се разбереше какво става тук.

Всъщност съвсем скоро трябваше да спрат всякаква работа за момент и да организират пресконференция. Колко ли време щеше да мине преди медиите да надушат, че тук, на самия връх на хребета Джонсън, става нещо необикновено? Но пресконференцията пораждаше друг проблем: какво да им се каже? Не върви да говориш за НЛО, а да изкопаеш стара съборетина.