Самотна пеперуда [bg]

Мануел погали бавно ръцете й и промърмори нещо на италиански. Тя нямаше сили да се опитва да го разбере, а легна върху него и изчака дишането й да се успокои. Общите им течности започнаха бавно да се процеждат от тялото й и след малко то беше напълно отпуснато. Евелина се сви до Мануел. Вдигна ръка, за да го погали по гърдите, но изведнъж топлината от тялото му й се стори чужда. Тя се отдръпна леко настрани и придърпа завивката върху себе си. От вкуса в устата, който преди малко я беше възбудил, сега й прилоша и тя преглътна с усилие.

Мануел вдигна глава и я погледна. Усмихна се и се наведе, за да я целуне по челото, но тя отвърна лице.

— Cosa с'è?17 — попита той учудено.

Евелина знаеше какво не е наред. Всичко беше приключило. Беше го накарала да направи каквото тя искаше и в същия миг той се превърна в непознат. Гол мъж с прекалено космати гърди и отпуснат, лепкав член. В гърдите й пропълзя тревога, която се разстла безмилостно по цялото й тяло. Сега тя искаше само той да се махне.

Проклетата дрога на одобрението.

Тя се надигна в леглото и спусна краката си на пода до якето на Мануел. Когато погледна надолу, видя, че нещо се подава от джоба. Бяла картонена кутийка. За миг се поколеба дали да не я вземе. Но ако Мануел разбереше, тя не знаеше как да обясни действията си. Щеше да се изправи, за да отиде в банята, когато любопитството надделя и тя побутна предпазливо якето с крака си. Кутийката се подаде още и тя се наведе над нея. Приличаше на опаковка на лекарство. Може би нещо, което той пиеше за контузията на коляното. Тя хвърли поглед към Мануел, който лежеше по гръб в леглото със затворени очи и с протегнати над главата ръце. Тя клекна, за да види по-добре. Върху бялата опаковка имаше яркозелена ивица. До нея с черни, ситни букви пишеше: Миоинозитол триспирофосфат. Евелина запомни името и с крака си бутна отново кутийката в джоба, а после се изправи и влезе в банята. Зад заключената врата извади телефона си и въведе текста.