Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Предлагам ти своя меч, моя скъпа кралице! — каза той с ясен глас и Норуена щастливо се усмихна (тя изглежда още не беше забелязала нито Танабурс, нито Ледуис, които вече бяха минали заедно с другите силурски воини през отворената порта).
Гундлеус заби копието си в пръстта и извади меча, но вместо да го подаде с дръжката напред, той насочи острия му връх срещу лицето на Норуена. Без да знае какво точно да направи, кралицата внимателно докосна блестящото острие.
— Радвам се, че се върнахте, скъпи господарю мой — каза тя почтително и коленичи, както повеляваше обичаят.
— Целуни меча, който ще защитава кралството на твоя син — заповяда Гундлеус и Норуена несръчно се наведе, за да докосне с тънките си устни стоманата.
Тя целуна меча, както й бе заповядано, и точно когато устните й докосваха сивата стомана, Гундлеус заби острието в лицето й. Той убиваше жена си и се смееше. Смееше се когато плъзна меча над брадичката й, право в гърлото и продължи да се смее докато натискаше все по-надолу и по-надолу, преодолявайки съпротивата на извиващото се тяло на Норуена, която се даваше в собствената си кръв. Кралицата нема време да извика, нямаше и глас, за да вика — острието бе преминало през гърлото и беше стигнало до сърцето. Гундлеус сумтеше и пъхтеше докато натискаше меча. Беше пуснал тежкия си боен щит, за да може да държи меча и с двете си ръце и сега продължаваше да натиска и върти стоманата в дълбокия прорез. Имаше кръв навсякъде — по меча, по тревата, по синята пелерина на умиращата кралица и стана още повече, когато Гундлеус с рязко движение измъкна дългото острие. Тялото на Норуена, лишено от опората на меча, падна настрани, потрепери и застина неподвижно.
Себил изпусна бебето и побягна с писъци. Мордред силно заплака, но мечът на Гундлеус го накара да млъкне. Силурският крал прободе живия вързоп само веднъж, а златистият плат за секунди стана ален. Толкова много кръв в такова малко дете.
Всичко стана толкова бързо. Гудован, до мен, гледаше и не вярваше на очите си, а Ледуис, която беше висока и красива, с дълга коса, тъмни очи и остро жестоко лице, се смееше, доволна от победата на своя любим. Танабурс беше затворил едното си око, вдигнал едната си ръка към небето и подскачаше на един крак — всичко това беше знак, че той беше в свещено общение с Боговете и определяше съдбата на Хълма. Воините на Гундлеус се пръснаха с насочени копия да превърнат тази орисия в реалност. Лайгесак се присъедини към тях и започна да избива собствените си хора. Малцина думнонци се опитаха да се сражават, но те се бяха подготвили да окажат почести на Гундлеус, а не да се бият с воините му. Така силурските копиеносци бързо се справиха с охраната на Мордред и още по-бързо с нещастните войници на Друидан. За първи път в живота си виждах как умират хора, прободени с копие, за първи път чувах ужасните писъци, с които човек се разделя с душата си, изпратена от копието в Отвъдния свят.
Няколко секунди стоях безпомощен, обзет от паника. Норуена и Мордред бяха мъртви, Хълмът беше огласен от писъци и врагът тичаше към замъка и към Кулата на Мерлин. До Кулата на Мерлин видях Моргана и Хюел. Хюел закуцука напред с меч в ръка, а Моргана побягна към морето. След нея бягаше цяла тълпа от жени, деца и роби — ужасена маса от хора, които Гундлеус изглежда нямаше нищо против да остави да избягат. Заедно с тях бяха Рала, Себил и онези недъгави войници от отряда на Друидан, които бяха успели да се спасят от мрачните силурски копиеносци. Пелинор подскачаше гол нагоре надолу в клетката си, опиянен от настъпилия около него ужас.
Аз скочих от укрепленията и хукнах към замъка. Това не беше проява на смелост, просто бях влюбен в Нимю и исках да се уверя, че тя беше в безопасност преди да побягна. Хората на Лайгесак бяха мъртви, а хората на Гундлеус започваха да тършуват из къщите. Шмугнах се през вратата и се затичах към покоите на Мерлин. Но преди да стигна до малката черна врата, едно копие ме спъна и аз се строполих на пода. Някой сграбчи яката ми с малка, но изненадващо силна ръка, и ме завлече до моето старо скривалище зад кошовете с празнични дрехи.
— Не можеш да й помогнеш, глупако — чух в ухото си гласа на Друидан. — А сега мълчи!
Бях замъкнат в това убежище секунди преди Гундлеус и Танабурс да влязат в залата. Можех само да гледам как кралят, друидът и трима мъже с шлемове отиват до вратата на Мерлин. Знаех какво щеше да се случи, но не можех да ги спра, защото Друидан здраво ме държеше, сложил ръка на устата ми да не викам. Съмнявах се, че Друидан беше дошъл в замъка да спасява Нимю, вероятно беше дошъл да вземе каквото злато намери преди да избяга с останалите. Той все пак спаси живота ми. Но на Нимю не можа да помогне.