Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Какво пък — налагаше се да ускори процедурата, прескачайки някои от по-маловажните етапи. Момчетата от задната стаичка щяха да почакат; красивата женичка на Коневич бе призвана да изиграе главната роля в тази драма. Мисълта за това даваше сили на Владимир, доставяше му удоволствие, ала и тук трябваше да се пипа умно и с мярка. Малко престараване, и Алекс можеше да се ядоса и заинати. Тънка бе границата между непреклонната ярост и примирението и Владимир бе длъжен да дозира внимателно принудата, да притиска и тероризира Коневич по конструктивен начин и в правилната посока нито твърде бавно, нито прекалено бързо. Разбира се, младежът щеше да се гневи и пени, поне отначало. Щеше да крещи обиди, да плюе и заплашва. Но в случая вече не ставаше дума за него, а за страданията и унижението на съпругата му; ето защо рано или късно Коневич щеше да изпадне в дълбоко отчаяние, да бъде обзет от усещане за пълна безпомощност и безизходица и накрая неминуемо щеше да поддаде, подчинявайки се на всички искания на Владимир.
Да, процедурата трябваше да протича бавно и ужасяващо.
Само тогава Алекс щеше да приеме избора, който му се предлагаше: онова, което е останало от жена му, срещу фирмите и цялото му богатство.
— Три часа — отвърна накрая Владимир. — Ако имаме късмет, може и два.
Отсреща изригна потоп от сквернословия. В течение на няколко мига Голицин обсипа Владимир с всички възможни обидни думи, от некадърник до кретен и малоумник. В отговор Владимир просто свали слушалката от ухото си, като го остави да си излее яда. Вече цяла година му се налагаше да търпи ругатните и подигравките на тоя противен старец. Беше му писнало и сега реши да пропусне поредната тирада покрай ушите си. А така го сърбеше езикът да го прати по дяволите! След малко, когато гласът в слушалката поутихна, той отново я вдигна и каза:
— А може би предпочитате да дойдете и да се заемете лично?
— Не ми харесва нахалството ти — излая в отговор Голицин.
— Мен малко хора ме харесват. — Той помълча и добави: — Два часа, може би три.
— Това не ми върши работа.
— Хубаво. А какво ви върши?
Голицин припряно заобяснява проблема; гласът му звучеше в слушалката като картечни откоси. Владимир слушаше внимателно. Накрая Голицин запита:
— Не можеш ли да го накараш да се обади лично на тоя Юджин и да измисли някакво оправдание? Ама че досадник! Гледай да го разкараш.
— Дайте ми номера — каза самонадеяно Владимир, после извади молив и си го записа. — Ако Коневич каже една погрешна дума, жена му умира. И все пак разбирате риска, нали?
— Не, обясни ми какво имаш предвид.
— Ако се наложи да я убия, губим важно средство за въздействие.
— Сигурен съм, че и без нея ще му въздействаш достатъчно.
— В момента съзнанието му е изцяло заето с една-единствена мисъл: собственото му нещастие. Ако му я отнемем, ще трябва да започвам всичко отначало.
— Искаш да кажеш… да го биеш и изтезаваш още веднъж?
— Да, всичко отначало.
— Че какво лошо има в това?
Ремъците бяха разхлабени и свалени, Алекс бе изправен до седнало положение на леглото и Катя опря телефон до ухото му, без да вдига палеца си от копчето за прекъсване на линията. Указанията, които получи, бяха кратки и делови, а последствията от неизпълнението им му бяха разяснени с безпощадна прямота:
— Разкарай го или… — каза само Владимир.
И за да поясни смисъла, вложен в думата „или“, той опря голям касапски нож до гърлото на Елена, готов във всеки миг да пререже сънната й артерия.
Юджин отговори на второто позвъняване. Като се насилваше гласът му да звучи по-скоро извинително, отколкото ужасено, Алекс каза:
— Алекс е на телефона. Съжалявам за закъснението, Юджин. Възникна нещо неочаквано и, повярвай ми, нищо не можеше да се направи.
В тона на Юджин клокочеше сподавен гняв:
— Погледни си часовника, Алекс! Нося куфарче с договори, които очакват твоя подпис. Ако до трийсет минути не го получа, сделката пропада и аз отивам на кино.
— Разбирам те, Юджин.
— А, така ли? И какво правиш по въпроса?