Планетата на Шекспир

Беше напрегната, почти скована и в съзнанието на Хортън изплува споменът за стария сетер, с който някога бе ходил на лов за пъдпъдъци. Чувството на очакване, на известност и не съвсем известност, ходенето на пръсти с изострени сетива.

Той стоеше, изчаквайки, и накрая, с видимо усилие, тя се отпусна.

Илейн го погледна с умоляващи очи, молеше да и повярва.

— Не ми се смей — каза тя. — Знам, че тук има нещо нещо твърде необикновено. Не знам какво е.

— Не ти се смея — успокои я той. — Имам ти доверие. Как обаче…

— Не знам — отвърна бързо тя. — Едно време в ситуация като тази аз самата не бих повярвала на себе си. Но вече си вярвам. Случвало се е и преди, много пъти. Сякаш е някакво предусещане. Като предупреждение.

— Мислиш, че може да е опасно.

— Няма откъде да знам — рече Илейн. — Това е просто усещане за нещо.

— Нищо не сме намерили досега — каза Хортън и наистина бе така.

В трите постройки, които бяха изследвали, нямаше нищо освен прах, гниещи мебели, глинени съдове и стъкло. Може би за един археолог биха имали някакво значение, рече си Хортън, но за тях двамата означаваха просто старост мухлясала, прашна, повтаряща се старост, която бе едновременно безполезна и потискаща. Някога в далечното минало тук са живели разумни същества, но неопитните му очи не откриваха никаква следа какво са правели тук.

— Често съм си мислила за това — продължи тя. — Чудила съм се над него. Защото не съм единствената, която го притежава. Има и други. Нова способност, придобит инстинкт — няма как да се разбере. Когато хората навлезли в космоса и кацнали на непознати планети, били принудени да се адаптират към — как да го нарека? — невероятното може би. Трябвало да усвоят нови методи за оцеляване, нови начини на мислене, нови чувства и сетива. Може би притежаваме именно това, нов вид усещане, ново възприятие. Пионерите от Земята, когато настъпвали в неизследвани области, развивали нещо такова. Първобитните хора навярно са го притежавали. Но на старата населена и цивилизована Земя дошло време, когато вече нямало нужда от това и то било загубено. В цивилизована околна среда рядко имало изненади. Човек доста добре знаел какво може да очаква. Но когато тръгнал към звездите, изпитал отново нужда от старото си предусещане.

— Не го търси в мен — каза Хортън. — Аз съм един от хората, живели на това, което наричаш цивилизована Земя.

— Цивилизована ли беше?

— За да ти отговоря, трябва да дефинираш понятието. Какво значи цивилизован?

— Не знам — рече Илейн. — Никога не съм виждала напълно цивилизован свят — не в смисъла, в който е била цивилизована Земята. Или не мисля, че съм виждала. Днес човек не може да е сигурен. Ти и аз, Картър Хортън, идваме от различни епохи. Вероятно ще има моменти, в които единственото правилно поведение за всеки от нас ще бъде да проявява търпимост към другия.