Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Феодора не бе разположена. Тя стана умислена, след като чу думите на Кардов. Не можеше да забрави, че Бояновски е свободен от робството.
Отказваше на всички покани за танц и си помисли: не беше ли по-добре да напусна това общество? Но изведнъж някой извика:
— Хубава вдовице, ще ми откажете ли, ако ви поканя на валс? Феодора се обърна: пред нея се представи млад хубав момък с руса брада и с живи пламенни очи.
— Хуго — извика учудено тя. — Вие тук? На бала на великия княз?
— Като научих, че си тук, веднага си взех входен билет — каза той с ясен глас. — Надявам се, че не ти е неприятно да ме видиш тук.
— Що за въпрос? — каза тя, смеейки се. — Но слушай, знаеш ли, че никой не трябва да забележи нашите близки отношения? Затова не ми говори на ти, нито ме наричай Феодора. За тебе трябва да съм госпожа Бояновска, както ти за мен си Хуго барон фон Пал.
— Добре тогава, госпожо Бояновска — отговори Хуго сърдито, — моля ви да потанцувате с мен.
За един миг тя се намери в прегръдките на младия курландски барон. Въртяха се из салона под звуците на чудесната музика, гърди до гърди и сърце до сърце.
Хубавата двойка правеше особено впечатление. Другите двойки се оттеглиха и ги оставиха сами.
Феодора бе опряла красивата си главица до рамото на младия танцьор. Топлият й и приятен дъх го унасяше и опиваше и той все по-силно я притискаше до гърдите си.
А тя! Все повече и повече се отдаваше на това сладко чувство, защото той, той бе човекът, когото любеше, на чиито гърди би желала вечно да сънува.
Да, гърдите й се повдигаха от силна страст към този млад човек. Хуго също се смяташе за най-щастливия човек, тъй като имаше най-хубавата жена в целия Петербург. Той беше луд за нея.
Най-после придружи дамата до едно канапе с червена корона на облегалката.
— Това беше чудесно, неизказано хубаво! — каза Феодора. — След такъв хубав танц празненството вече няма значение, затова те моля, Хуго, придружи ме до вкъщи. Искаш ли да ти предложа чай?
Преди Хуго да отговори, адютантът на великия княз се изправи пред него, поклони се ниско и каза:
— Господине, Негово царско височество великият княз иска да се запознае с вас. Имайте добрината да ме придружите.
Нищо не му оставаше на Хуго, освен да се отзове на поканата. С поглед, пълен с любов, той се прости с Феодора и тръгна след адютанта към мястото, където го очакваше великият княз.
Константин го поздрави с леко кимване.
— Току-що научих, че вие сте барон Фон Пал…
— Хуго барон фон Пал, Ваше Височество — каза младият човек и учтиво се поклони.
— Доколкото помня, тази фамилия води началото си от Курландия — каза великият княз, без да издаде вълнението си.
— Глава на фамилията е баща ми Фридрих фон Пал, който се намира от дълго време в източната провинция.
— Фридрих фон Пал ваш баща ли е? — попита раздразнен Константин. — Той има някакъв имот в околностите на Рига.
— Тъй вярно, Ваше Царско Височество! Моят баща живее в имението си в Паулинкс.
— Веднъж бях гост на баща ви — каза великият княз с колеблив глас. — Не си спомням да съм ви виждал. Тогава имаше големи флотски маневри в Рига.
— Аз прекарах няколко години в Берлин, където завърших образованието си.
— Спомням си, баща ви ми разправяше, че имал син в Берлин. Ако не се лъжа, имате и една сестра?
Гласът на великия княз потрепваше предателски и той се облегна на стола, който се намираше пред него.
Челото на Хуго се свъси, устните му потреперваха и той едва проговори:
— Да, имах една сестра, Ваше Височество, имах, обаче сега нямам!
— Значи е умряла? — попита великият княз.
— За нас е умряла, за баща ми и за мене. Тя избяга от къщи, за да се съедини с човека, който я отвлече. Кой е този нещастник ние не знаем, дори не успяхме да открием следите й, въпреки голямото търсене. Като че в земята е пропаднала.
— Как понесе баща ви този удар? — попита с разтреперани устни Константин.
— Той стана мълчалив, а черната му коса съвсем побеля.
— Навярно проклина човека, който е отвлякъл дъщеря му.
— Не толкова него, колкото самата нея — отговори Хуго. — Елисавета беше неговата любимка и той по-скоро би повярвал, че светът ще пропадне, отколкото, че тя ще избяга от къщата му, за да се отдаде на този срамен живот.
Великият княз кимна в знак на одобрение и след това прибави:
— Не трябва така жестоко да осъждате сестра си. Вие може би не знаете какво я е принудило да постъпи така. Може би тя е искала да бъде мъртва за своето семейство? Може би по независещи от нея причини не ви се обажда?
Великият княз се обърна и покри лицето си с ръце.
Хуго помисли, че аудиенцията е свършила, затова се върна при Феодора.