Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Излишно е да се страхувате — отговори директорът, — защото нито един от тези, които отиват в Сибир, не се връща между живите. След това, хубава госпожо, вас ви осигуряват услугите, които правите на полицията — а това е доброто възнаграждение. Представете си как скромно щяхте да живеете, ако ви отнемеха палата, тройката и слугите. Доколкото зная, Бояновски не ви е оставил Бог знае какво имущество и всичко, което имате сега, се дължи на умението ви и на прелестите ви. Наистина какво направихте с последните разследвания, които ви възложихме?
— Ах, да, вие навярно имате предвид младия барон Фон Пал — каза вдовицата, като повдигна внимателно главата си.
— Във всеки случай аз мисля за него — отговори Кардов. — Полицията се съмнява в него, защото й е известно, че той е бил член на прогресивната партия в Германия. Сега той е в Петербург и като че ли се е обявил за нихилист. Доверил ли ви е това, Феодоро?
— Нещо повече. Изповяда ми своята любов. Знаете ли, че аз го познавам отпреди 3 години, от Берлин? Нашето запознанство стана при твърде особени обстоятелства. Но за това ще ви кажа по-късно. Ще се огранича само да ви кажа, че барон Хуго ме придружаваше до Петербург и оттогава лежи в краката ми. От деня, когато полицията ми повери задачата да разбера дали той е в нихилистическия кръжок, личността му повече не ме интересува.
— Той повери ли ви? — попита Кардов.
— Още не е — отговори Феодора, като наблегна на последната дума, — но очаквам всеки ден, всеки час и минута да стори това.
— Но тогава ще изпълните ли задължението си своевременно да съобщите на полицията?
Хубавата жена се изправи и го прониза с изпитателния си поглед.
— Какво ме питате, Кардов? Не съм ли била изправна досега? Защо пък именно той да е привилегированият?
— Защото се носи мълва, че вие го отделяте от останалите, Феодора; знае се също, че той идва при вас нощно време, а след това ходи и по други места…
Феодора се изсмя.
— Никога не съм предполагала, че полицията ще се усъмни в мене, като се имат предвид големите услуги, които й правя в качеството си на неин агент. Не мислех, че следят всяка моя крачка. Каквото искат да правят, аз не се боя. Истина е, че баронът идва у дома често и при това твърде късно вечер, но тези посещения са в полза и в интереса на работата.
— Заклевате ли ми се, че не любите барон Фон Пал? — пошепна Кардов.
— На какво основание искате да сторя това?
— На какво основание ли? — попита Кардов. — Не знаете ли, че аз ви любя? Искам да станете моя жена. Най-голямото щастие за мене ще е да ви нарека моя жена. Спомняте ли си, Феодора, какво ми отговорихте веднъж на това?
— Спомням си наистина — отговори хубавата жена; очите й заблестяха с особен пламък, който отразяваше победата й над този човек. — Тогава аз ви рекох, ако искате да стана ваша жена, че вие трябва да станете велик човек, Кардов.
— Трябва да стана велик човек — каза Кардов развълнувано. — Оттогава не мога да забравя тия думи. Те ме съпровождат насън и наяве, звучат ми непрестанно: ти трябва да станеш велик човек, велик като… и ето, оттогава аз все се възвишавам, Феодора, От обикновен офицер на тайната полиция станах директор на тайната петербургска полиция. Тази длъжност не е така незначителна както в обществото, така и в държавата. Питам ви сега: Феодора, желаете ли да ми станете жена?
— Повтарям, както по-рано: трябва да станете още по-голям човек, Кардов!
Бледното лице на Кардов се свъси, веждите му се свиха и той напразно поглаждаше брадата си.
— Знам, вие искате да стана още по-велик, Феодора — каза й той тихо. — Добре, аз ви разбирам, вие държите на своето; това, което не давате на полицейския директор, ще благоволите да дадете на министъра на полицията?
Той млъкна, като че очакваше от нея отговор, но хубавата вдовица не отговори, само лека усмивка се показа на устните й.
— Министър на полицията. Нали звучи по-добре? Аз ще ви докажа, Феодора, че пред нищо не ще се спра, за да ви придобия.
Той се поклони и си отиде.
Феодора го изпрати с поглед, в който се четеше присмех и ирония.
— Никога няма да бъда в твоите прегръдки — каза тя. — По-скоро бих прегърнала змия, отколкото тебе.
Тя се запъти към салона, където в това време свиреха и танцуваха валс.
Двойките се обръщаха след нея. Няколко кавалери изтичаха при хубавата Феодора и я поканиха да танцува.