Статски съветник

— Аз пък съм полковник Пожарски, заместник-директор на Департамента на полицията. Щом сте в Бойната група сега, Николай Йосифович, значи сме се срещали на Аптекарския остров. Незабравима среща — и все в същото темпо енергично продължи: — Сам Бог ви праща, душо моя. Насмалко вече да си подам оставката — и изведнъж се появявате. Направо ми иде да ви разцелувам — той даже направи някакво движение към арестанта, сякаш наистина възнамеряваше да го целуне, и безстрашният терорист неволно се притисна в облегалката на стола. — Докато пътувах с влака, съчиних една статийка — довери му неудържимият царски адютант и извади от чантата си изписан лист. — Заглавието е: „Вижда се краят на БГ“. Подзаглавие: „Триумф за Департамента на полицията“. Чуйте сега: „За злодейската смърт на незабравимия Иван Фьодорович Храпов възмездието дойде незабавно. Тялото на загиналия още не е погребано, а московските криминалисти вече хванаха свръхопасния терорист Н.С., който даде подробни сведения за дейността на Бойната група, на която е член.“ Тук стилът е малко грапав, „който“ — „която“, но няма страшно, в редакцията ще го оправят. Нататък да не чета — смисълът ви е ясен.

Задържаният — на име Николай Йосифович Селезньов, както се оказа — се подсмихна:

— Как да не ми е ясен. Искате да ме компрометирате пред другарите?

— И това за вас ще е по-ужасно от бесило. Нито в затвора, нито в каторгата никой от политическите няма да ви погледне. Защо държавата да ви наказва, да носи отговорност за вас. Сам ще си наденете примката.

— Не бойте се, няма. На мен ще ми повярват, не на вас. Другарите ми са наясно с уловките на Тайната полиция.

Пожарски не възрази.

— Естествено, кой ще повярва, че безупречният герой на терора се е пречупил и всичко е издал. Психологически е недостоверно, знам. Само че… Боже, къде са… — той порови в жълтата си чанта и извади тесте средни на големина четвъртити фотографии. — Ето ги. Брей, притесних се, помислих, че в бързината съм ги оставил на бюрото. Само че, викам, безупречен ли е? Знам, че в партията ви властват строги нрави. По-добре да бяхте се хванали с анархистите, Николай Йосифович, при тях е по-такова, свободно. Особено с любознателния ви характер. Вижте, господа, тези фотографски снимки. Направени са през таен отвор в едно от най-долните заведения на „Лиговка“. Ето го нашия Николай Йосифович, тук е сниман отзад. А това с него е Любочка, единайсетгодишно дете. Тоест дете, разбира се, в смисъл на възраст и телосложение, а по опитност и табиети не е никакво дете. Но ако човек не познава биографията й, картинката е гнус. Ето, Пьотър Иванович, погледнете тази. Тук и Николай Йосифович добре си личи.