Пирамидата на бог Слънце

— Не бих могъл да се разделя така леко с моя приятел, милорд.

Англичанинът отвърна с усмивка:

— Що се отнася до това, от само себе си се разбира, че сеньор доктор Стернау идва с нас. Също и сеньор Унгер, който сигурно ще намери, че е по-добре да смени гостилницата с моя дом. Нали?

Въпросът бе отправен към Стернау, който се приближи зарадван до лорда, подаде ръка и отвърна със светнал поглед:

— Милорд, това е нещо повече от гостоприемство. Бог да Ви възнагради! Ще дойдем.

— Но колкото може по-скоро, джентълмени! Сега ви напускам, за да ви пратя карета. Довиждане!

Лордът тръгна и Стернау го изпрати до входа. Когато се върна отново в стаята си, завари Мариано да седи на дивана със сълзи в очите.

— Какво ви е? — попита той угрижено.

— Нищо, приятелю — отвърна испанецът. — Това са сълзи на щастие. Беше ми притеснено как ще приеме лордът изповедта на Ейми.

— Е, сега виждате, че той ни най-малко не ви се гневи.

— Да, благодарение на вас. Дори предполагам, че е дошъл при вас да получи информация за мен. За сълзите не ме корете! Болният се поддава на скръб и радост по-лесно от здравия. Чувствам се щастлив, че този човек не ми се сърди и разговаряше така сърдечно с мен.

Не след дълго пристигна една карета, за да отведе Стернау, Мариано и Унгер в къщата на лорда. Тя беше един от най-импозантните паласиос в града и притежаваше множество великолепни стаи. Гостите получиха апартаменти, които биха задоволили и княз.

Мариано не бе в състояние да язди, а пък честният Унгер не беше привърженик на конете. През целия си живот той едва ли и десет пъти бе възсядал кон, ала доктор Стернау още на следващия ден яздеше с лорда по Аламеда[6], където предизвика с телосложението и стойката си немалка сензация.

Хосефа Кортейо лежеше в стаята си в хамака. С книга в ръка тя пушеше една от онези пури, които мексиканците толкова много обичат, но не четеше. Кукумявските й очи не бяха отправени към буквите, а се рееха отсъстващо в далечината. Мислеше си за граф Алфонсо, любимият, който преди заминаването си й бе обещал брак, ала без обич. Мислите й се простираха по-натам по красивите, огнени испанки, сред които лесно би могло да се намери някоя, която да го омотае и обсеби.

В този момент влезе баща й с бръчки по челото и писмо в ръка. Той заговори:

— Пристигнала е пощата и сред останалите неща намерих и едно писмо от моя брат.

В същия миг Хосефа подскочи и протегна ръка към плика.

— Дай го! Как стоят нещата там — отвъд океана?

— Хм. И добре, и зле! Междувременно Алфонсо е бил в Германия!

— Я виж ти! И какво е правил там?

— Заради оня опасен немски лекар. Тоя човек сякаш е отишъл в Испания само за наше нещастие. Той е наш върл враг.

Веждите на Хосефа се свиха презрително.