Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— И — добави лордът с усмивка — поне една седмица да осигурите на хер Унгер, докато придобие необходимите ездови умения. Не е шега неопитен ездач да тръгне към Индианската граница.
Що се отнася до Мариано, той намери най-добрия лекар в лицето на Ейми и най-доброто лекарство в щастието, в което се опиваше в нейно присъствие. Те бяха почти непрекъснато заедно, а лорд Дридън даваше вид, че нищо не забелязва.
Два дни след претърсването на гробницата лорд Дридън бе поканен заедно със Стернау на един прием. Неговият слуга бе научил, че Кортейо и сеньорита Хосефа също ще присъстват. По тая причина Стернау беше предварително подготвен за срещата с тях. Той и лордът тръгнаха по-рано, за да бъдат там преди Пабло Кортейо.
Приемът се даваше от едно от най-заможните семейства и на гостите бяха предоставени няколко помещения, в които биха могли да се движат и развличат според желанието си. След като поздравиха домакинята, Стернау се отдели от Дридън, като го уведоми, че ще се намира в портокаловата горичка. Там той изчака, докато лордът се появи с известието, че Кортейо е дошъл.
— Искате ли да ме представите, милорд?
— Желаете ли го? Тогава елате!
Те се върнаха обратно при повелителката на дома и забелязаха Кортейо и дъщеря му до една групичка току-що пристигнали гости.
— Дългият, мършав сеньор е Пабло Кортейо — информира лордът.
— Я гледай ти, та той е цяло копие на своя брат Гаспарино — забеляза Стернау.
— А сеньоритата от дясната му страна е неговата дъщеря.
— Онази с бухалското лице?
— Да.
— Струва ми се, че дъщерята е по-проклета от бащата.
Те се приближиха до групата — лордът бързо, Стернау малко по-бавно. Кортейо беше обърнат с гръб към тях.
— Ах, милорд — възкликна той, забелязвайки Дридън, — каква радост да Ви видя тук! Размислихте ли върху моето предложение?
— Кое?
— Относно хасиендата Дел Ерина.
Веждите на Дридън се свиха.
— Не обичам да разговарям за сделки на обществени места. Впрочем преди това трябва да зная дали хасиендата действително е притежание на граф Родриганда.
— Разбира се, че е!
— И вие ми правите предложение за продажба?
— Да.
— Но хората казват, че притежателят е Педро Арбелец, комуто се полага хасиендата след смъртта на граф Фернандо.
— Това е неистина, милорд, празни приказки.
— Е, тоя въпрос ще се изясни, аз и без туй скоро ще узная истината.
— От кого?
— От един приятел, който не след дълго ще се отправи към хасиендата. Ще си доставя удоволствието да ви запозная с него.
Лордът направи жест назад към Стернау и Кортейо и дъщеря му тутакси се обърнаха нататък.
— Този сеньор е моят приятел доктор Стернау.
— Доктор Стернау? — запита Кортейо, като плъзна острия си поглед по лицето и фигурата на немеца. Сетне придаде приветлив израз на физиономията си и каза: — За мен е чест, сеньор Стернау, да се запозная с вас. Вие сте, както ми казаха, немец?
— Да.
— Аз обичам немците. Позволете ми да ви представя моята дъщеря Хосефа.
Стернау и дамата си размениха по един поклон. След това баща и дъщеря го взеха помежду си и отведоха до един диван, простиращ се околовръст стаята. Цялата тая работа стана толкова очебийно, че Стернау веднага предугади предстоящия разпит и не се излъга, защото едва се бе настанил между двамата и Кортейо подхвана:
— Чух, че искате да отидете до хасиендата Дел Ерина, сеньор Стернау?
— Може би — отговори Стернау кратко, понеже му стана неприятно, задето лордът бе издал намеренията му.
— Мога ли да запитам с каква цел?
— Искам да опозная Мексико и обитателите му. По тая причина ще попътувам и на север из страната. Когато лордът узна намеренията ми, ме помоли да се запозная със собствеността на хасиендата Дел Ерина, която желае да закупи.
— А-а, тъй значи! — промълви Кортейо удовлетворен. — В Дел Ерина има един опърничав арендатор, който твърди, че хасиендата е негова собственост. Смехотворно! Както изглежда вие пътувате много?
— Действително.
— В такъв случай сте за завиждане! — обади се Хосефа с лицемерна любезност — Един човек, който е пълен господар на времето си е за @облазяване. Кои континенти сте посетил, сеньор Стернау?
— Америка, Африка и част от Азия.
— А Европа?
— Там съм роден! — усмихна се запитаният.
— Познавате ли Франция?
— Да.
— Вероятно и Испания?
— Бил съм и там.
Хосефа размени с баща си един бърз поглед на разбирателство и продължи: