Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Значи мислиш, че някой е отнел живота ѝ. Но защо?
– Защото това е единственият разумен извод.
Хенрик Вангер вдигна пръст.
– В началото се надявах, че е избягала. Но дните минаваха и аз осъзнах, че нещата стоят по друг начин. Какво имам предвид. Как едно шестнайсетгодишно момиче, израснало в сравнително затворена среда, макар и да се отличава с безспорна находчивост, би могло да се справи съвсем самò в големия свят, да се скрие някъде и така да прикрие следите си, че никой да не го открие? Откъде би могло да се сдобие със средства? А дори и да си намери работа, би трябвало да посочи адрес, където да получава известия за дължимите данъци.
Той вдигна още един пръст.
– После естествено реших, че ѝ се е случило някакво нещастие. Би ли ми направил една услуга – отиди до бюрото и отвори най-горното чекмедже. Там ще намериш карта.
Микаел изпълни молбата на стареца и разгърна картата върху масата за сервиране. Остров Хедебю бе къс земя с неправилна форма, дълъг около три километра и широк около километър, километър и половина. Голяма част от острова бе покрита с гори. Жилищните постройки бяха разположени предимно около моста и къщите край пристана. На отвъдната страна на острова се намираше чифликът „Йостергорд“, откъдето Аронсон бе започнал злощастното си пътуване.
– Не забравяй, че няма как да е напуснала острова – подчерта Хенрик Вангер. – Тук, на остров Хедебю, човек може да стане жертва на същите злополуки, както навсякъде другаде. Може да те удари гръм, но този ден нямаше буря. Може да те стъпче кон, да паднеш в кладенец или в някоя скална пропаст. Има стотици начини да загинеш в резултат на нещастен случай. Мислил съм върху повечето.
Той вдигна трети пръст.
– Има едно „но“, което се отнася до третата възможност – че момичето се е самоубило, напук на всички очаквания. Тогава тялото ѝ би трябвало да се намира някъде на този ограничен къс земя.
Хенрик Вангер удари с ръка по масата, точно в центъра на картата.
– В дните след изчезването ѝ претърсихме целия остров надлъж и нашир – всяка канавка, поле, пропаст и паднало дърво.
Старецът отмести поглед от Микаел и се загледа през прозореца в мрака навън. Гласът му се сниши и стана по-искрен.
– Аз продължих да я търся и през есента, след като издирването бе приключило и хората се бяха отказали. През свободното от работа време се отправях на дълги разходки по целия остров. Зимата дойде, а още не бяхме открили и следа от нея. Продължих отново напролет, докато не осъзнах, че е безсмислено. През лятото назначих трима мъже, които познаваха добре гората. Те отново претърсиха острова с кучета, обучени да откриват трупове. Провериха старателно всеки квадратен метър. Към този момент вече бях започнал да мисля, че не е изключено някой да ѝ е сторил зло. Това, което мъжете всъщност търсеха, бе евентуален гроб, където може би бяха скрили тялото ѝ. Издирването продължи три месеца. Не открихме и следа от Хариет. Сякаш бе потънала вдън земя.
– Идват ми наум няколко възможности – възрази Микаел.
– Нека да ги чуем.
– Би могла да се е удавила или да се е хвърлила в морето. Това все пак е остров, а водата може да заличи почти всички следи.
– Така е. Но вероятността не е голяма. Помисли върху следното: Ако Хариет бе станала жертва на злополука и се бе удавила, то, логично погледнато, това би трябвало да е станало някъде в района на селцето. Не забравяй, че през последните няколко десетилетия на Хедебю не се бе случвало нищо по-драматично от инцидента на моста и последвалата го олелия, така че не ми се вярва едно шестнайсетгодишно момиче да избере да се разхожда до другия края на острова в такъв момент. Има един още по-важен детайл – продължи той. – Водите тук са относително спокойни, без много течения, а вятърът по това време на годината духа от север или североизток. Ако нещо попадне във водата, то ще бъде изхвърлено някъде на отсрещния бряг, а почти по цялата му дължина има селища. Не си мисли, че не допуснахме и този вариант; претърсихме с драга всички места, където би могла да падне. Освен това наех няколко младежи от клуба за гмуркачи в Хедестад. Те цяло лято внимателно претърсваха дъното на пролива и край бреговете… Никаква следа. Убеден съм, че тялото ѝ не е било във водата. В противен случай щяхме да го открием.
– Но не би ли могло да ѝ се е случило нещо някъде другаде? Да, мостът е бил затворен, но отсрещният бряг не е далеч. Би могла да доплува дотам или да се качи на някоя лодка с гребла.