Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Хенрик Вангер изгуби нишката на мислите си за няколко секунди и се вглъби в себе си. После отново се обърна към Микаел и продължи с нова решителност в гласа.
– Нека да ти разкажа за брат си Ричард Вангер. За да вкусиш малко от историята, която искам да хроникираш.
Той си наля кафе и предложи да напълни повторно и чашата на Микаел.
– През 1924 година Ричард бе на седемнайсет години – фанатизиран националист и антисемит. Стана член на Шведския националсоциалистически свободен съюз, една от първите нацистки групировки в Швеция. Не е ли забележително как нацистите винаги успяват да вмъкнат думата „свобода“ в своята пропаганда?
Хенрик Вангер извади още един фотоалбум и го отвори на желаната страница.
– Това е Ричард в компанията на ветеринаря Биргер Фуругорд, който малко след това застана начело на така нареченото движение „Фуругорд“ – най-голямото нацистко движение в началото на трийсетте. Но Ричард не остана с него. Само след няколко години той стана член на шведската фашистка бойна групировка ШФБГ[38]. Там се запозна с Пер Енгдал[39] и други лица, които след време се превърнаха в срам за националната политика.
Той разгърна още една страница. Ричард Вангер в униформа.
– През 1927 година се записа войник против волята на баща ни, а през 1930 година премина през повечето нацистки групи в страната. Сигурен съм, че ако е съществувала някаква извратена тайна организация, то името му със сигурност присъства в членската ѝ листа. През 1933 година бе основано движението „Линдхолм“, тоест Националсоциалистическата работническа партия. Доколко си запознат с историята на фашизма в Швеция?
– Не съм историк, но съм прочел някоя и друга книга.
– Втората световна война избухна през 1939 година, а малко по-късно се разрази и Зимната война. Голям брой активисти от движението „Линдхолм“ се присъединиха към доброволните отряди. Ричард бе един от тях. Към този момент той се бе издигнал до чин капитан в шведската армия. Загина на бойното поле през февруари 1940 година, малко преди подписването на мирния договор със Съветския съюз. Нацисткото движение го превърна в мъченик и дори кръсти цял отряд на негово име. И до ден днешен група глупаци се събират на едно гробище в Стокхолм, за да отбележат поредната годишнина от смъртта на Ричард Вангер.
– Разбирам.
– През 1926 година, когато бе на деветнайсет, той започна да се среща с жена на име Маргарета, дъщеря на лекар във Фалун. Запознаха се по партийна линия, а от връзката им през 1927 година се роди син, Готфрид. Ричард се ожени за Маргарета след раждането на детето. През първата половина на трийсетте брат ми остави жена си и детето си тук, в Хедестад, докато той самият бе изпратен в полка в Йевле. През свободното си време обикаляше страната и популяризираше нацизма. През 1936 година се скара изключително сериозно с баща ми, в резултат на което той го лиши от всякаква финансова подкрепа. От този момент нататък трябваше да се оправя сам. Премести се със семейството си в Стокхолм и заживя там сравнително бедно.
– Нямаше ли пари?
– Делът му в концерна бе блокиран. Не можеше да продаде акции извън семейството. В допълнение към това трябва да спомена, че Ричард бе брутален тиранин с малко добри качества. Биеше жена си и детето си. Готфрид израсна като потиснато и изтормозено момче. Той бе тринайсетгодишен, когато Ричард загина на бойното поле. Мисля, че това бе най-щастливият ден в живота му до този момент. Баща ми се смили над вдовицата на брат ми и детето и ги прибра в Хедестад. Предостави им собствен апартамент и се погрижи Маргарета да получи що-годе сносен живот. Ако приемем, че Ричард е олицетворение на тъмната и фанатична страна на рода ни, то Готфрид бе олицетворение на мързеливата. Аз го взех под крилото си, когато навърши осемнайсет – той все пак бе син на починалия ми брат, но не бива да забравяш, че разликата във възрастта ни не бе значителна. Аз бях само със седем години по-голям. Още по това време бях член на ръководството на концерна и за всички бе ясно, че именно аз ще поема компанията след баща си. Готфрид бе смятан за аутсайдер в семейството.
Хенрик Вангер се замисли за миг.
– Баща ми не знаеше как точно да се държи с внука си и аз бях този, който настояваше, че трябва да му помогнем по някакъв начин. Назначих го на работа в концерна. Това стана след края на войната. Той се стараеше много, но му бе трудно да се концентрира. Беше лекомислен чаровник и бонвиван, а и жените го харесваха, но имаше периоди, когато пиеше много. Трудно ми е да обясня какви точно чувства предизвикваше у мен… Не бе пълен некадърник, но не беше благонадежден и често ме разочароваше. С годините се превърна в алкохолик и се удави през 1965 година. Случи се тук, в другия край на остров Хедебю. Бе си построил къща там, където ходеше да пие.