Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Снимката бе заснета от втория етаж на една къща и изобразяваше улицата точно когато по нея преминаваше празничното шествие от камиони с клоуни и момичета по бански. Тротоарът бе претъпкан със зрители. Хенрик Вангер посочи едно лице от тълпата.
– Това е Хариет. Около два часа преди да изчезне, когато беше в центъра с няколко съученици. Това е последната ѝ снимка. Има още една интересна фотография.
Хенрик Вангер разлисти албума напред. В него имаше още стотина снимки или шест ленти, запечатали моменти от мястото на катастрофата на моста. На Микаел му дойде в повече изведнъж да види разказаната му история под формата на контрастни черно-бели снимки. Фотографът явно бе добър и беше успял да улови настъпилия след инцидента хаос. Голяма част от фотографиите изобразяваха спасителните действия край преобърнатата цистерна. Микаел с лекота разпозна четирийсет и шест годишния жестикулиращ Хенрик Вангер, целият подгизнал в мазут.
– Това е брат ми Харалд. Старецът посочи мъж със сако, който се бе навел леко напред и сочеше нещо в смачканата кола, където бе заклещен Аронсон. – Брат ми Харалд не е особено приятен човек, но мисля, че можем да го извадим от списъка на заподозрените. Той бе на моста през цялото време, с изключение на един кратък момент, когато бе принуден да дотича обратно в къщата, за да си смени обувките.
Хенрик Вангер продължи да разгръща напред. Снимките се редяха една след друга. Зяпачите на плажа. Смачканата кола на Аронсон. Ситуацията като цяло. Имаше и няколко увеличени фотографии, заснети с телеобектив.
– Това тук е интересна снимка – рече Хенрик Вангер. – Доколкото можем да определим, тя е направена към четири без двайсет, четири без петнайсет, тоест около четирийсет и пет минути след като Хариет среща свещеника Фалк. Вгледай се в нашата къща, в прозореца по средата на втория етаж. Това е стаята на Хариет. На предната снимка прозорецът е затворен, а тук е отворен.
– Някой се е намирал в стаята на Хариет по това време.
– Разпитах всички. Никой не иска да признае, че го е отварял.
– Което означава, че това е сторила самата Хариет и следователно е била жива по това време, или пък, че някой ви е излъгал. Но защо му е на убиеца да ходи в стаята ѝ и да отваря прозореца? А и защо някой би лъгал?
Хенрик Вангер поклати глава. Нямаше отговор на тези въпроси.
– Хариет е изчезнала около три часа или малко след това. Тези снимки ни дават известна представа къде са се намирали хората от острова в този момент. Именно благодарение на тях мога да изключа една част от списъка на заподозрените. Аналогично в него мога да включа други лица, които не са попаднали в обектива на фотографа в тази времева граница.
– Не отговорихте на въпроса ми как според вас е изчезнало тялото. Предполагам, че обяснението е съвсем просто. Като при добрите стари фокуси.
– Всъщност има няколко напълно възможни начина да извършиш престъплението. Убиецът я е нападнал около три часа. Тя или той не е използвал оръжие, в противен случай бихме намерили следи от кръв. Предполагам, че Хариет е била удушена, и то тук, зад оградата на двора; това място е недостъпно за обектива на фотографа, а не се вижда и от къщата. Има малка пряка пътека, която води от дома на свещеника, където Хариет е видяна за последно, до къщата. Днес там има малка градинка и морава, но през 1966 година мястото бе покрито с чакъл и се използваше като паркинг. Единственото, което убиецът е трябвало да направи, е да отвори багажника на някоя кола и да напъха вътре тялото на Хариет. Когато започнахме да я издирваме на следващия ден, на никого не му минаваше през ума, че може би бе извършено престъпление – насочихме цялото си внимание към бреговете, постройките и гората в близост до селцето.
– Тоест никой не е погледнал в багажника на колите.
– А на следващата вечер пътят бе отворен, така че убиецът спокойно би могъл да се качи в автомобила си, да премине по моста и да скрие тялото някъде другаде.
Микаел кимна.
– Съвсем под носа на издирващите. Ако нещата наистина са се развили така, говорим за доста хладнокръвен престъпник.
Хенрик Вангер се разсмя горчиво.
– Току-що направи точна квалификация на голяма част от членовете на семейство Вангер.
ТЕ ПРОДЪЛЖИХА ДА ДИСКУТИРАТ и по време на вечерята, която бе сервирана в шест. Ана бе приготвила печен заек с желе от касис и картофи. Хенрик Вангер поднесе гъсто червено вино. Той смяташе, че е крайно време да направят своите обобщения.
– Признавам, че историята ви е интригуваща. Но продължавам да не разбирам защо сте избрали мен.