Избраниците

— Наистина звучи като „Избраниците“. И нямаш никаква представа какво може да назовава, така ли?

— Никаква.

— Търси ли думата?

— В тълковния речник ли?

Той завъртя очи:

— В Мрежата, разбира се.

— Бога ми, не.

Аз харесвам Интернет. Наистина. Всеки път когато ми трябва някоя безплатна програма или се интересувам от времето на другия край на планетата, или ми се прииска да видя момиче по бельо, пускам модема в действие. Като източник на информация обаче Нетът е пълна нула. Получаваш милиарди данни, които се прескачат, за да привлекат вниманието ти, а онова, което наистина търсиш, остава заровено някъде. Като че ли винаги когато ми трябва нещо определено, на екрана ми излиза съобщение за грешка.

— Ти си пълен консерватор, Уорд.

Боби вече включваше кабела в телефона. Прииска ми се да не бях хвърлял цигарите сутринта. След пет минути той поклати глава:

— С големите търсачки не излиза нищо, нито с няколкото специални програми, които случайно знам и използвам за проникване в особено секретни компютърни системи.

— Ето ти го твоя Интернет. Глухоням оракул, страдащ от амнезия.

— Това не означава, че вътре няма нищо. Просто сайтовете, в които се среща думата, може би не са достъпни за търсачките.

— Боби, няма причина да смятаме, че ще намерим нещо там. Това е просто една дума. Ако сложиш стадо маймуни да тракат безцелно по клавишите, някоя от тях рано или късно ще я уцели. Това обаче не означава, че ще направи с нея уебстраница, а и да направи, какво общо може да има тя с родителите ми?

— Сещаш ли се за нещо по-разумно?

— Да. Бутилката вече свършва, а аз съм уморен и искам да пия още.

— Ще пием след това.

— След кое? Вече се убеди, че в Мрежата няма нищо.

Боби потропа известно време с нокти по масата, втренчен с присвити очи в завесите. Имах усещането, че чувам как в главата му се въртят зъбни колелца. Започвах да се отегчавам, чувствата ми бяха притъпени от алкохола. През последните няколко дни ми се беше събрала твърде много нова информация и умът ми бе размътен.

— В къщата сигурно има още нещо — рече накрая той. — Нещо, което си пропуснал.

— Само ако е скрито в някоя крушка. Разрових навсякъде. Няма нищо интересно.

— Всичко изглежда различно, когато знаеш какво търсиш. Мислил си, че трябва да има друга бележка. Затова си търсил бележка. Това, че си се сетил за видеото, е чиста случайност.

— Не — възразих. — Сетих се за него, защото къщата беше подредена по такъв начин. Мисля, че баща ми нарочно е…

Замълчах. Скочих и разрових из куфарчето на лаптопа.

— Какво?

— Записах хард диска му. Това е единственото място, ако може да се нарече място, където не съм търсил.

Седнах до Боби и пъхнах диска в компютъра. Изкарах прозорец за търсене и написах „избраниците“ в текстовата графа. Лаптопът побръмча известно време.

„ТЪРСЕНАТА ОТ ВАС ДУМА НЕ БЕШЕ НАМЕРЕНА“