Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Неподходящите в известен смисъл текстове на Овидий бяха отнесени в килията на отец Хенри, а от този момент изборът на литература за свободните занимания по четене на Арн бе внимателно и предпазливо наблюдаван.
Да се прочете „Германите“ на Тацит например подхождаше прекрасно на едно момче, което беше с подобен варварски произход. Според отец Хенри Тацит навярно е имал една или друга причина от вътрешнополитически характер, за да описва тези германи за пример на поквареното римско население. Но всички познания за миналото на различните народи, дори и познанията, които се отнасяха до езическите времена и езическите обичаи, според отец Хенри можеха да послужат като пояснение. Писмата на Хораций или пък най-вече „За поетическото изкуство“ бяха отлични примери за това кои от древните писатели бяха смятани за подходящи за образованието. Навярно понякога ставаше въпрос за нещо теоретично, но тогава просто трябваше да минат към Вергилий, най-вече към „Енеида“, с която момчето се занимаваше в момента. Арн с пламнали страни бе дошъл и разказал за картагенската кралица Дидона и за последвалия епизод, в който Еней слязъл в подземния свят и видял бъдещето на Рим.
Четенето е в основата на познанието и на всички чисти и мъдри помисли. Всички бяха на едно мнение по този въпрос. Това беше нещо естествено. Но отец Хенри навярно се отличаваше по нещо от многото си колеги, а именно в това, че според него дори малките момчета трябваше да се запознаят с тези текстове навреме, преди да са затънали в теологическата наука и никога повече да не могат да прочетат дори и ред от някой текст, без да се държат така, сякаш става въпрос за Светото писание и да се питат дали текстът следователно трябва да се разбира буквално, алегорично, морално или аналогично, които бяха четирите начина за тълкуване на Библията.
От друга страна, естествено, не трябваше да занемаряват теологическото образование на Арн. Засега имаха само два примера за най-четената книга във „Vitae schola“, инструкцията как трябва да се чете Библията, „Glossa Ordinaria“ или „Простият език“, в която всички братя ходеха да правят справки през цялото време. Но отец Хенри се погрижи Арн да има възможно най-голям достъп до този текст.
И за да се предотврати появата на неловки ситуации като онази с неподходящия текст на Овидий, Арн трябваше да получава всички книги направо от ръката на отец Хенри. Освен това монахът всеки ден можеше да отделя поне по един работен час, за да научи момчето кое е лесно и кое не за разбирането на Светото писание.
Тайно отец Хенри изпитваше не малка радост от жаждата, с която Арн идваше, подтичвайки, за да получи нови заръки за четене или за да бъде изпитан върху вчерашния пасаж от Библията. Целта все пак беше момчето да получи както физически, така и духовни умения. Тъй като Божиите намерения за него все още не бяха ясни, този подход със сигурност не можеше да бъде погрешен.
Тогава навярно и без много да се ядосват от това, щяха да разберат, че времето при брат Гилберт за Арн беше доста по-приятно от времето, прекарано в стаята за препис на ръкописи. По същия начин му беше приятно и времето, прекарано с послушниците, които строяха зидовете. Арн им помагаше да замажат местата, където един възрастен човек не можеше да се провре. Това време бе доста по-приятно за него от онова, което трябваше да прекарва в кухнята. А и часовете долу, в пристанището и на фиорда заедно с рибарите бяха по-притегателни за него от тези, в които трябваше да упражнява гласа си за следващата голяма литургия.
Отец Хенри се замисляше, че като дете навярно бе ценял тези много различни отговорности по напълно различен начин. А той не забелязваше нещо подобно в малкия Арн. Като че момчето с една и съща енергия се впускаше във всичко, което фактически означаваше името на манастира: „Школата на живота“.
Това момче можеше да се превърне във всякакъв мъж. Доколкото отец Хенри разбираше, той можеше да завърши дните си като игумен на манастир. Можеше да стане и напълно различен, в подкрепа, на което брат Гилберт бе разказал тайно нещо, за което според отец Хенри изобщо не биваше да говорят на висок глас. Но проблемът бе, че нямаше яснота по въпроса относно Божиите планове за Арн. Затова трябваше да продължават както досега, да дадат на духа, каквото му се полага, и на ръката това, от което има нужда.