Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
На всяка цена трябваше да си върнат Варнхем. По този въпрос не бе възможен компромис.
Ако отец Хенри и спътниците му бяха пристигнали в Роскилде няколко години по-рано или пък няколко години след това, всичко щеше да стане не както са го планирали. Нямаше съмнение по този въпрос.
Но отец Хенри и спътниците му пристигнаха в Роскилде в момент, когато десетгодишната гражданска война бе свършила, и нов род поемаше властта. Новият крал се казваше Валдемар и когато му дойдеше времето, щеше да получи прозвището Валдемар Велики.
Той бе успял да убие двамата си конкуренти Кнут и Свен и преди решителната битка бе обещал, че при победа и ако Бог му позволи да победи, ще построи манастир за монасите от Цистерцианския орден. Неговият архиепископ, Ескил от Лунд, добре знаеше за това обещание, тъй като бе принуден да присъства и да благослови войната преди решителната победа. А архиепископ Ескил бе стар личен приятел не на някой друг, а на самия светец свети Бернар. А именно при свети Бернар в Клерво той бе станал и добър приятел на отец Хенри.
Когато сега двамата се срещнаха в Роскилде, точно в момента, когато датската църква бе свикала синод, те не само се зарадваха от повторната си среща. Бяха развълнувани от това колко мъдро Бог направлява всяка човешка стъпка чак до най-малкия детайл.
Всичко пасваше с великолепна точност. Цистерцианският игумен пристигаше точно в момента, когато новият крал трябваше да изпълни или пък да забрави дадената на Бога клетва за построяването на нов манастир. Вместо да започне дългогодишна кореспонденция с Цито, всичко можеше да се уреди веднага, понеже в Роскилде се намираха и архиепископът, и игуменът.
И самият крал Валдемар ясно разбра силата на Божията воля, когато архиепископът му съобщи, че дадената от него клетва може да се изпълни незабавно, тъй като Бог е уредил нещата.
Крал Валдемар отдели малка част от наследената от баща си земя за построяването на манастир: нос, който се врязваше във фиорда Лим в Юлен, и се казваше Витскьол. Синодът, който на практика вече бе свикан в Роскилде, благослови начинанието и отец Хенри веднага можеше да продължи пътуването си, сякаш бе останал само да си почине малко в Роскилде. Ала сега той продължи в напълно различна посока от манастирите Клерво и Цито.
Станалото принципно не промени въпроса за Варнхем и отлъчването от църквата на Кристина и Ерик Йедвардсон. Но имаше малка практическа промяна, тъй като сега въпросът трябваше да се обсъжда чрез кореспонденция и заради това навярно щеше да отнеме повече време. Отец Хенри трябваше да напише няколко важни писма, преди да отпътува към Витскьол, но бързо се справи със задачата си. Писа на двадесет и двамата си монаси във Варнхем да вземат говедата и най-вече всички книги със себе си и да се отправят към строящия се манастир във Витскьол. Ала петима трябвало да останат във Варнхем, поемайки непосилната задача да опазят манастира от опустошения, а същевременно да разправят на всекиго за бъдещото отлъчване на Кристина и Ерик Йедвардсон, каквито и да са последиците.
След това написа две писма до центъра на Цистерцианския орден и до светия отец Адриан IV, в които описа как неморалният и развратен Ерик Йедвардсон иска да се нарече крал, макар и да е позволил на съпругата си да оскверни манастир. След това бе готов да отпътува към Витскьол, накъдето Всевишният несъмнено го бе повел.
А където Всевишният водеше отец Хенри, водеше и Арн.
Скоро Ерик Йедвардсон усети силата на църквата. След като завладя една от трите кралски корони, към които се стремеше, той изпрати посредници, които да преговарят със старейшините и в Западна, и в Източна Готаланд. Но отговорите, които получи, бяха обезсърчителни. Там долу, Варнхем действаше като тлеещо и димящо огнище, а димът му се простираше и над двете области: Ерик Йедвардсон и съпругата му Кристина щели да бъдат отлъчени от църквата. Никой не искаше отлъчен крал.
За щастие свеите не знаеха какво се говори там долу, или пък не разбираха какво означава отлъчване от църквата. Засега Ерик не биваше да се тревожи, че може да загуби титлата си на крал на свеите.