Всяко решение си има проблем

И именно благодарение на това му качество в деня на бала Клаус се появи на вратата ни с букет цветя, и то едновременно с Георг Щрауб, който също носеше букет в ръка. (Само между другото и за Ваше успокоение да спомена, че макар Георг Щрауб винаги да миришеше хубаво, не отброяваше както трябва стъпките на румбата, а по време на тангото ме настъпваше и ми размазваше пръстите.)

Не е вярно, че съм отворила вратата и съм започнала да се смея. Не е вярно и това, че съм извикала: «Ха-ха, върза ли се, Клаус, глупак такъв?».

Истината е, че бях направо шокирана, когато видях двете момчета да стоят с букети пред вратата ми. Клаус се направи, че не забелязва Георг и букета му. Той невъзмутимо си зачовърка в носа и каза:

— Готова ли си, Гери?

Дали съм готова! Тогава щях да се побъркам.

— Но, Клаус, нали ти казах, че не искам да отида с теб — казах аз.

А Клаус ми отвърна:

— Но аз си помислих, че не говориш сериозно. Идваш ли?

И аз какво трябваше да направя? Все пак трябваше да помисля и за Георг. Просто нямаше да е справедливо, ако Георг или аз си провалим вечерта само заради игнорантството на Клаус, нали така?

Майка ми се опита да подкупи Георг с петдесетачка да се прибере вкъщи, но родителите му вече чакаха долу в колата, за да ни закарат на бала. И когато се качих в колата, не съм се смяла злорадо, както се разправя, а бях много, много потисната. И не съм показвала среден пръст на Клаус!

Но нали все пак всичко свърши добре. Това, че Хана Козловски така спонтанно реши да ме замести, със сигурност беше във Ваш интерес, истинска благословия за цялото семейство и най-вече за Клаус. Чух, че Хана изглеждала възхитително в бежовия си костюм и като Ваша заместничка в турнира по бридж. А и търговски нюх има: петдесетачката, която майка ми й предложи, за да спаси честта на Клаус, тя успешно превърна в стотачка.