Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
Погледнах към стъклената врата. Във фоайето тъкмо влизаха група японци. Това беше добра възможност. Трябваше да се възползвам.
— А, ето… — започнах аз, но точно тогава Оле избухна в сълзи. Той обори глава на рамото ми и ревна. Келнерът постави чаша уиски пред нас и ми хвърли съчувствен поглед. — Ама че гадост — казах аз.
— Дааа, истиинскааа гааадост — хълцаше Оле.
Оставих го малко да си поплаче. Но когато сълзите му намокриха кожата ми през роклята, го побутнах леко настрана.
— Ей, ей — казах аз. — Не е чак такава трагедия. Статистиката сочи, че най-малко 60 процента от жените изневеряват на мъжете си. А седемдесет процента от мъжете — на жените си.
Той подсмъркна.
— Но аз не мислех, че принадлежа към тези шейсет процента, на които им изневеряват — каза той. — Винаги съм вярвал, че това между Мия и мен е нещо специално.
— Вероятно наистина е така — казах аз. — Въпреки… това.
— Нима? Искаш ли да ти кажа нещо? Така е от години! Години наред тя ме е мамила, вече съм напълно сигурен. А аз, глупакът, нищо не съм усетил. И до днес щях да съм в неведение, ако вчера сутринта не бях отишъл да потичам в парка при Аахен и случайно не бях срещнал там колежката на Мия.
— Да, да, все тези случайности — казах аз.
— Да, наистина! Защото обикновено тичам в градския парк — каза Оле. — Та както си говорихме най-любезно, колежката и аз, стана ясно, че тя не знае за никакво обучение в Щутгарт, но знае, че Мия и аз сме били преди четири седмици в Париж.
— Така ли? А вие нищо не разказахте.
— Защото не сме били в Париж! — изкрещя ми Оле. — По това време Мия уж беше на обучение, а аз си бях сам вкъщи. Извинявай, не исках да ти крещя.
— Няма проблем. Значи тя не е била в Париж, а на обучение?
— Не! Не разбираш ли? Тя лъже мен и всички останали както й падне. На другите казва, че е с мен в Париж, а на мен — че е на обучение. А в действителност…
— Аха — казах аз.
— И така, прибрах се вкъщи и се правя, че нищо не знам. И наистина не знаех до тази вечер. Мислех си, че тази колежка нещо се е объркала и че всичко ще се окаже безобидно… Но когато тази сутрин Мия тръгна за Щутгарт на обучение, аз я последвах.
— До Щутгарт ли?
— Не — изкрещя пак Оле. Бизнесмените ни изгледаха с любопитство. Оле отново сниши гласа си. — Само до следващия паркинг. Там паркира колата и отиде да пазарува. Бельо! Тъмночервено!
— Хм, хм — обадих се аз. — И ти все след нея?
Оле кимна.
— Следях жена си като жалък, второкласен частен детектив. В отдела за бельо трябваше да се крия зад закачалките със сутиени. Другите клиенти ме взеха за перверзник.
— Сигурно — казах аз. — Искам да кажа, какво от това.
— Кабинетът ми днес остана затворен — продължи Оле. — Асистентките ми звъняха цяла сутрин, за да отменят часовете на пациентите. Защото докторът е зает да шпионира жена си. Та докъде бях стигнал?
— Какво стана, след като Мия си купи бельото?
— Тя се заразхожда из бутиците така спокойно, че аз реших, че си е измислила това за обучението само за да си напазарува на спокойствие. Но после, в кафенето на Еренщрасе, се срещна с този мъж.
— С този, от одеве?
— Да, естествено, че с него — каза Оле. — Той така бързо си пъхна езика в гърлото й, че аз дори не успях погрешно да заключа, че това може да е някой братовчед, когото не познавам.
— И после?
— Ах, беше отвратително. Отправиха се, хванати за ръчичка към следващата пиаца и си взеха такси до този хотел.
— Защо не са дошли с колата й? — попитах аз. — Или с неговата?
— Аз… нямам представа. — Оле ме погледна гневно. — Какво значение има изобщо? Мисля, че са били толкова луди един по друг, че не са искали да губят време, а да започнат направо в таксито. Освен това, от Еренщрасе до паркинга на магазина разстоянието е доста голямо и не са искали да ги видят. Така или иначе, дойдоха с такси до хотела. Знаеш ли колко струва нощувката тук?
Кимнах.
— Дано поне да плаща този смукльо — каза Оле. — Бельото е достатъчно скъпо.
— Как успя да проследиш таксито? — попитах аз.
— С друго такси — отговори Оле. — Не бях на себе си.
— Представям си колко се е забавлявал таксиметровият шофьор — казах аз. — Бихте ли проследили ей онази кола там… Сигурно години е чакал нещо такова.