Нито пени повече, нито пени по-малко

Джеймс се притесняваше главно за едно — че не е допринесъл с нищо. Колкото повече умуваше какво да предложи, толкова повече главата му не раждаше нищо. Мислеше за това и докато профучаваше на висока скорост през Лондон. Една вечер, след като върна микробуса на фирмата, от която го беше наел — „Карни“ на Лотс Роуд в Челси, се качи на алфа ромеото и пое към жилището на Ан край Темза — дали да не си изплачеше болката пред нея?

Тя се беше постарала да сготви на Джеймс. Знаеше, че той не само цени добрата кухня, но и винаги я е възприемал като нещо, което се разбира от само себе си. Гаспачото ухаеше апетитно, coq au vin21 щеше да стане всеки момент. Напоследък Ан избягваше ангажиментите извън Лондон — не искаше да се разделя за дълго с Джеймс. Съзнаваше, че от доста време той е първият мъж, с когото й е приятно да се люби, поне досега не й правеше номера.

Джеймс донесе бутилка вино „Бон Монте Руж“, реколта 1971 година, въпреки че запасите във винарската му изба бързо се изчерпваха. Надяваше се плановете им да се увенчаят с успех. Всъщност как ли щеше да поиска дял от плячката, при положение че не бе помогнал с нищо?

Ан беше невероятно красива. Беше облечена в дълга черна рокля от мек плат, под която изпъкваше всяка извивка на тялото й. Не беше гримирана и не носеше накити, гъстата й коса блестеше на светлината на свещите. Беше надминала себе си с вечерята. Джеймс вече желаеше неудържимо Ан. Тя изглеждаше притеснена и разля силното кафе, докато го наливаше в малките чашки. Какво ли й се въртеше в главата? Джеймс не искаше да й додява с досадни въпроси. Бе свикнал да са влюбени в него, а не да е влюбен той. Непрекъснато го преследваха някакви девойчета, при вида на които в хладната утринна светлина го побиваха тръпки. Виж, Ан беше друго. На Джеймс му се искаше да бъде с нея, да я прегръща и люби. И най-вече искаше да я чувства до себе си и на сутринта.