Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
Възцари се тишина, но това бе тишината на уважението. И тримата виждаха, че планът на Стивън изисква всичко да бъде изчислено до последната секунда и че трябва да го повторят няколко пъти, докато го усвоят и се застраховат срещу непредвидени обстоятелства. Но ако бъдеха убедителни, нямаше как да се провалят.
— Колкото до плана ми за хиподрума „Аскот“, той е съвсем прост. Единственото, което искам, е Жан-Пиер и Джеймс да проникнат в ложите на членовете на Клуба20. Необходими са ми два билета, разчитам да ги осигуриш ти, Джеймс.
— Искаш да кажеш да осигуря членски значки, Стивън — поправи го лордът.
— Това ли искам да кажа? — възкликна Стивън. — Някой трябва да прати и телеграмата от Лондон. Вероятно ти, Робин.
— Дадено — съгласи се лекарят.
Близо час задаваха какви ли не въпроси, за да се запознаят с плана не по-зле от Стивън.
Джеймс обаче не попита нищо и беше разсеян, искаше му се земята да се отвори и да го погълне. Вече съжаляваше дори че се е запознал с Ан, макар че какво ли му беше виновна тя! Всъщност изгаряше от нетърпение да я види отново. Но какво ли щеше да каже, когато останалите…
— Джеймс, събуди се — тросна се Стивън. — Всички чакаме.
В него се бяха вторачили три чифта очи. Другите трима бяха извадили асото кари, купи и спатии. Дали той не държеше коза? Притеснен, лордът си наля поредното уиски.
— Ах, надут пуяк такъв, не можеш да предложиш нищо, нали? — подметна ядно Жан-Пиер.
— Да ви призная, мислих много, но така и не ми хрумна нищо.
— За нищо не ставаш, наистина за нищо — ядоса се и Робин.
Джеймс запелтечи безпомощно нещо. Стивън го прекъсна.
— Чуй ме внимателно, Джеймс. Ще се срещнем отново тук след три седмици. Дотогава да си се запознал най-подробно с нашите планове. Една-едничка грешка и всичко отива на кино. Ясно ли е?
Джеймс кимна — ако не друго, бе решен поне да не подвежда останалите.
— И не само това. Подготви план, който да обсъдим — продължи рязко Стивън. — Разбра ли?
— Да — промърмори умърлушен лордът.
— Други въпроси? — попита математикът.
Въпроси нямаше.
— Добре тогава. Нека повторим отново трите плана. — Останалите понечиха да възразят, ала Стивън не им обърна внимание. — Не забравяйте, тръгнали сме срещу човек, който не е свикнал да губи. Няма да разполагаме с втора възможност.
Близо час и половина те повтаряха от начало до край всеки от трите плана — според последователността на изпълнението им. Първо Жан-Пиер по време на тенис турнира в Уимбълдън, който продължаваше половин месец, после Робин в Монте Карло, накрая Стивън по време и след конните надбягвания на хиподрума „Аскот“.
Вече беше късно, когато, капнали от умора, те станаха да си вървят. Сънени, се разотидоха — до следващата им среща всеки имаше да върши доста неща. Тръгнаха си всеки сам, ала другия петък щяха да се видят отново в една от операционните на болница „Сейнт Томас“.
Глава 8
И за четиримата следващите три седмици се оказаха много вълнуващи. Всеки трябваше да се запознае най-старателно с плановете на останалите, както и да уточни до последните подробности плана, който е разработил. В петък се събраха за първото от многото занятия на стажантските курсове в болница „Сейнт Томас“ и всичко щеше да мине по вода, ако не се беше оказало, че Джеймс се страхува да гледа не само кръв, но и скалпели. Ако не друго, това поне го оправдаваше, задето отново не е измислил нищо.
Следващата седмица и четиримата нямаха и миг свободно време. Стивън ходеше на Харли стрийт — за ускорен курс по една от медицинските специалности, която той усвояваше със завидна лекота.
Часове наред Джеймс обикаляше с очукания микробус задръстените с автомобили улици от болница „Сейнт Томас“ до Харли стрийт и се готвеше за последното изпитание в Монте Карло, което според него бе значително по-леко. Прекара една седмица и в Оксфорд, за да се запознае с работата на финансовия директор на университета — господин Кастън, и да разбере по кои точно улици минава той.
След като чака две денонощия и се изръси с двайсет и пет долара — за сметка на господин Меткаф, Жан-Пиер се сдоби с членска карта за „Клермонт“, най-изисканото казино в Лондон, а после всяка вечер започна да ходи и да наблюдава как богатите и ленивите играят бакара и блекджек и залозите понякога скачат на цели хиляда долара. След три седмици гледане се престраши да отиде в казино „Голдън Нъджит“, където залозите рядко надхвърляха пет долара. До края на месеца игра хазарт в продължение на петдесет и шест часа, но тъй предпазливо, че не бе загубил, кажи-речи, нищо.
20
Става въпрос за Общоанглийския частен спортен клуб по тенис и крокет, към който са кортовете в Уимбълдън. — Б.пр.