Буреносен фронт

Тя погледна часовника си, след това вратите на терминала, а накрая и мен.

— Добре. Май не мога да избягам? На ваше разположение съм. — Смукна от цигарата. — Аз пък харесвам мъже, които не се отказват лесно.

Прочистих си отново гърлото. Жената беше привлекателна, но не прекалено. Въпреки това в нея имаше нещо, което ме подпалваше, може би в начина, по който държеше главата си и произнасяше думите, и това нещо заобикаляше мозъка ми и атакуваше направо хормоните. По-добре да се захвана направо с темата, вместо да се правя на глупак.

— Как се запознахте с Дженифър Стантън?

Тя ме изгледа под дългите си мигли.

— Бяхме интимни.

Хм.

— Вие сте работили заедно при Бианка.

Линда изпусна още дим.

— Тази превзета малка кучка. Да. Работех с Джен. Дори известно време имахме обща стая. Деляхме едно легло. — Тя сви устните си кокетно и пропусна през тях един тих и трептящ, но порочен смях.

— Познавахте ли Томи Том? — попитах аз.

— О, да. Беше фантастичен в леглото. — Наведе очи и се размърда на седалката, протягайки едната си ръка навътре, така че излезе извън погледа ми. — Той беше редовен клиент. Май два пъти месечно двете с Джен отивахме при него и си организирахме малко парти. — Тя се наведе към мен. — Той умееше неща, които побъркваха всяка жена и я превръщаха в истинско животно, Хари Дрезден. Знаете какво имам предвид. Да пъшка и да крещи от възбуда.

Тя наистина ме подлудяваше. Гласът й възбуждаше такива сънища, които не бихте искали да забравите на сутринта. Изражението й обещаваше неща, които не бих споделил с други, ако ми дадеше такъв шанс. „Работата, Хари. Занимавай се само с работата си.“

Има дни, в които наистина я мразя тази работа.

— Кога за последно разговаряхте с нея?

Тя дръпна отново от цигарата, но този път забелязах как пръстите й леко потрепериха. Преодоля го, но все пак недостатъчно бързо. Очевидно беше нервна. Толкова нервна, че чак трепереше и аз най-сетне проумях защо. Държеше се като уличница, за да предизвика реакцията на жлезите ми, а не на мозъка, защото се опитваше да скрие нещо.

И аз съм човек, нечие хубаво лице или тяло лесно могат да отвлекат вниманието ми като на всеки друг млад мъж. Линда Рандал беше много добра в тези номера. Но не обичам да ме правят на глупак.

И така, госпожице Секс Богиня. Какво криете?

Прочистих гърлото си и попитах отново:

— Кога за последен път говорихте с Дженифър Стантън, госпожице Рандал?

Тя ме погледна с присвити очи. Съвсем не беше глупава. Разбра, че съм я разгадал и съм прозрял претенциите й. Флиртаджийското й поведение се изпари.