Северно сияние

— Защо не му кажеш? Може би ще те пусне. Може дори да ти помогне.

— Няма такива шансове, Уийвър — отвърнах аз.

— Може да спечелиш парите, като събираш диви плодове през лятото.

Замислих се за всичките кофи с плодове, които щеше да се наложи да набера, и въздъхнах.

Отново поехме по пътя. Намирахме се на половината път до Игъл Бей на връщане от училище. Сестрите ми бяха далече пред нас заедно с момичетата на Хигби. Момчетата на Лумис бяха малко пред нас и подритваха консервена кутия заедно с Ралф Симс и Майк Бучард. Децата на Хъбард бяха зад нас. Госпожица Уилкокс ги задържаше понякога. Все казваше, че е „за да наваксат с уроците“, но ние с Уийвър често оставахме, за да учим с нея, и знаехме, че всъщност им даваше сандвичи. Джим и Уил обаче не бяха наясно с това, защото никога не се бавеха след часовете, така че това беше едно нещо по-малко, за което да ги тормозят.

Завихме за последно, преди да достигнем Игъл Бей, и видяхме на гарата да спира следобедният влак. Пътуваше за Ракет Лейк, но нямаше да потегли поне още трийсет минути. Беше едва април, но известен брой туристи и собственици на селища вече прииждаха и разтоварването на багажа им отнемаше известно време. А също така с него идваха пощата, закъснели дървосекачи на път обратно към горите, хранителни продукти и въглища за хотелите.

— Ето ги Линкълн и мама — посочи Уийвър, преди огромният локомотив да спре и да закрие от поглед по-голяма част от гарата и хората около нея. — Да проверим дали е приключила, Мат. Може да си уредим возене.

Пресякохме релсите и се насочихме към гарата. Простата дъсчена постройка изобщо не можеше да се мери с тези в Ракет Лейк и Олд Фордж, където разполагаха с ресторанти, но пък си имаше собствен управител, печка за студените месеци, пейки и истинско гише, където пътуващите да си купят билети. Проправихме си път сред туристи, кондуктори, управителя на гарата господин Пулинг и група работници, пътуващи към някой от хотелите.

Майката на Уийвър стоеше до сградата на гарата и продаваше пилета, бисквити и пай. Линкълн, нейният катър, беше впрегнат в каруцата им и беше обърнат с гръб към влака, та на майката на Уийвър да й е по-лесно да достига до изделията си. Линкълн е търпеливо животно. Благия никога не би стоял така кротко. Но катърите, които са кръстоска между магарица и кон, са по-сговорчиви от мулетата, които от своя страна представляват кръстоска между магаре и кобила.

— Имаш ли нужда от помощ, мамо? — попита Уийвър.

— О, да, миличък! — отвърна тя. При вида на сина й лицето й светна като лампа. Винаги ставаше така, дори да се бяха разделили само десет минути по-рано. Майката на Уийвър си имаше собствено име, разбира се. Казваше се Алийта. Непознатите я наричаха госпожа Смит. Но всички в Игъл Бей й викаха „майката на Уийвър“ и тя беше именно това. Повече от всичко друго.

— Здравей, Мати, миличка — поздрави ме тя с провлечения си изговор.

Аз отвърнах на поздрава й, а тя ми подаде бисквита. Носеше синя басмена рокля и престилка, направена от брашнен чувал. Парче басма, същата като роклята, покриваше плитките й и бе завързано на възел на тила. Беше хубава също като сина си. В лицето й имаше характер, а кожата й беше гладка и без никакви бръчки. Очите й излъчваха топлота, но не пасваха на иначе младото лице. Изглеждаха много стари, като че тя беше видяла всичко, което има да се види на този свят, и нищо не би я изненадало.