Северно сияние

Ройъл се наведе и събра няколко камъчета, после заобиколи Дейзи и се прицели в гръб. Първият я изненада, а вторият я накара да се размърда. Тя се затича право към нас. Лу успя да я задържи, а аз нахлузих примката на главата й, като я хоках шумно. Не се налагаше да връзваме Болдуин. Той щеше да последва майка си.

Благодарих на Ройъл, макар това да ме изяждаше отвътре.

— Не знам защо идва тук — взех да се оправдавам. — Нашият гьол си е много хубав.

Ройъл се засмя.

— Не идва тук, за да се къпе. Причината е в него — отговори, сочейки към пасището от другата страна на гьола. В началото не разбрах за какво говори, но после го забелязах — стоеше в самия край на полето под сенките, хвърляни от няколко бора. Бикът. Беше огромен, страховит и черен като нощта. И ни наблюдаваше. Видях как примигва с тъмните си очи, а кадифените му ноздри потръпнаха и се помолих делящата ни ограда да е по-здрава, отколкото онази, която Дейзи беше успяла да строши.

— Ами отново ти благодаря, Ройъл. По-добре да си вървим — казах и заотстъпвах към черния път, водещ обратно до дома.

— Ще ви изпратя — рече той.

— Не е нужно.

Ройъл вдигна рамене.

— Не е кой знае какво.

— Искам аз да я водя, Мат — настоя Бет. Позволих й. Тя запя друга от песните на татко. Лу вървеше до нея, късо подстриганата й коса се вееше свободно, а маншетите на работния гащеризон на Лотън се влачеха по земята.

Ройъл говореше за фермерски дела, докато вървяхме. За царевицата, която с Дан щели да посадят, и как баща му обмислял да купи овце. Приказваше непрестанно, като не ми даваше възможност да се намеся. След известно време обаче спря да си поеме дъх и точно се канеше да продължи, когато аз обявих, че ще ходя в колеж. Обясних му, че съм приета в „Барнард“ и само да успея да намеря някакви пари, ще отида.

Той се закова на място.

— Защо искаш да правиш такова нещо, за бога? — попита смръщено.

— За да уча, Ройъл — троснах се аз, ядосана заради реакцията му. — А и защо изобщо те е грижа?

Той отново вдигна рамене.

— Няма причина. Просто не го разбирам, това е всичко. Баща ти наясно ли е за плановете ти?

— Не, и ти не го уведомявай — предупредих.

Бяхме изостанали зад сестрите ми и кравата и никак не беше изненадващо, че на половината път до Ънкас Роуд те изчезнаха зад хълма.

Изненадващото обаче беше, че внезапно Ройъл спря и ме целуна. По устата. Бързо и страстно. Аз не се възпротивих, не можех — бях неспособна да говоря. Всичко, за което успявах да мисля, беше, че целувките на момчета като Ройъл Лумис бяха за момичета като Марта Милър, а не като мен. Той отстъпи една крачка назад и ме погледна. Имаше странно изражение на лицето си, такова, каквото Лу придобива, когато вкусва нещо сготвено от мен и се мъчи да реши дали може да го преглътне.