Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
— Да, и ти игра добре, човече. — Хрумна ми, че в известен смисъл на практика играех срещу самия Холидей. Бързо изтласках тази мисъл от главата си, тъй като се страхувах, че ще се паникьосам.
Ацерерак отново извади две монети от четвърт долар и ги пусна в автомата.
— Това е решаващата игра — каза той. — Готов ли си?
Кимнах. Този път си позволих аз да натисна бутона за двама играчи.
Последната ни решителна игра продължи по-дълго, отколкото първите две, взети заедно. По време на последната вълна на екрана имаше толкова много мишелови, че беше трудно да се придвижвам, без някой от тях да ме докосне. С лича се изправихме един срещу друг за последен сблъсък в най-горната част на игралното поле и двамата бясно удряхме бутоните за летене и дърпахме рязко джойстиците наляво-надясно. Ацерерак направи един последен отчаян опит да избяга от мен и се спусна с милиметър по-ниско. Последната му птица загина сред експлозия от миниатюрни пиксели.
На екрана се изписаКрай на играта за Играч 2и личът нададе смразяващ разярен вой. Удари ядно с юмрук своята страна от игралната машина и я разби на милиони пиксели, които се посипаха по пода. После се обърна към мен.
— Поздравления, Парзивал — поклони се дълбоко той. — Игра добре.
— Благодаря ви, благородни Ацерерак — отвърнах аз и се преборих с порива да заподскачам и да развъртя победоносно задник в лицето му. Вместо това и аз се поклоних сериозно.
В този миг личът внезапно се преобрази във висок магьосник с човешки облик, облечен в дълга черна роба. Веднага го познах. Беше аватарът на Холидей — Анорак.
Зяпнах го онемял. От години в средите на ловците се носеха слухове, че Анорак все още се скита из ОАЗИС като независим неигрален компютърен персонаж. Призракът на Холидей в машината.
— А сега ще получиш наградата си — проговори той с познатия глас на Холидей.
Внезапно залата се огласи от звуците на оркестър. Към тържествения звук от тромпети се присъединиха струнни инструменти. Познах мелодията. Беше откъс от оригиналния саундтрак къмМеждузвездни войнина Джон Уилямс, от сцената, в която принцеса Лея награждава с медали Люк и Хан (а Чубака, както сигурно си спомняте, не получава нищо).
Когато музиката се извиси в кресчендо, Анорак протегна напред дясната си ръка. Там, в отворената му длан, стоеше Медният ключ — предметът, който милиони хора търсеха от пет години. Когато ми го подаде, музиката внезапно затихна и в същия миг прозвуча звънтене. Току-що бях спечелил 50000 точки — достатъчно, за да достигне аватарът ми десето ниво.
— Сбогом, сър Парзивал — каза Анорак. — Пожелавам ти късмет в следващата мисия. — И преди да успея да попитам какво да правя сега и къде да намеря първата порта, той се стопи в проблясък от светлина, придружен от звуковия ефект за телепортация, взет от анимационното филмчеDungeons & Dragonsот 80-те години на XX в.
Внезапно се озовах сам на празния подиум. Погледнах към Медния ключ в ръката си и ми се зави свят. Изглеждаше точно както вПоканата на Анорак.Обикновен старинен меден ключ. На овалната му горна част бе гравирана римската цифра I. Преобърнах ключа в дланта на аватара си и докато гледах как лъчът от фенерчето се плъзгаше по римската цифра, забелязах надписа. В метала бяха издълбани два миниатюрни реда текст. Наклоних ключа към светлината и ги прочетох на глас:
Онова, което търсиш, е скрито в боклука на най-долното ниво на Даггорат.
Не се наложи да чета текста втори път. Веднага разбрах какво означаваше. Знаех къде точно трябваше да отида и какво да направя.
"Скрит в боклука" се отнасяше за партида стари компютриTRS-80,произвеждани отТандииРейдио Шакпрез 70-те и 80-те години на XX в. Потребителите в онази епоха наричали подигравателно компютритеTRS-80 — Trash 80 (Боклук 80).
Онова, което търсиш, е скрито в боклука.
Първият компютър на Холидей билTRS-80с невероятните 16К RAM. А аз знаех точно къде в ОАЗИС имаше копие на този компютър. Всеки ловец знаеше.
В първите години от създаването на ОАЗИС Холидей бе направил малка планета в Сектор 7 на име Мидълтаун, кръстена на родния му град в Охайо. Планетата представляваше подробна възстановка на града, както бе изглеждал в края на 80-те години. Холидей бе казал, че е пресъздал родния си град в ОАЗИС, за да може да "се връща в детството си винаги когато поиска". А твърдят, че не можеш да се върнеш назад във времето! Холидей бе намерил начин. Мидълтаун беше един от проектите му и той бе писал и изчиствал кода години наред. Беше добре известно (поне на ловците), че една от най-подробните и точно възстановени части от симулацията на Мидълтаун беше домът, в който бе израснал.