Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Ако Холидей бе пресъздалГробницата на ужаситетака, както бе описана в модула, щях да си имам големи неприятности. Аватарът ми беше едва трето ниво, нямаше магически opъжия и разполагаше само с двайсет и седем мизерни бойни точки. Почти всички описани в модула капани и чудовища можеха да ме убият безпроблемно. Ако някак си успеех да премина през всички тях и да стигна до криптата, невероятно силният лич можеше да убие аватара ми за секунди само с поглед.
Но имах и няколко предимства. На първо място нямах какво толкова да губя. Ако аватарът ми загинеше, щях да изгубя меча, щита и кожената си броня, както и трите нива, които бях успял да премина през последните няколко години. Щеше да се наложи да си създам нов аватар на първо ниво, който щеше да изникне на последното място, на което бях влязъл в ОАЗИС-пред шкафчето ми в училище. След това можех да се върна в гробницата и да опитам отново. И отново, и отново — всяка вечер щях да трупам точки и да повишавам нивото си, докато не откриех Медния ключ. (Резервни аватари не съществуваха. Потребителите на ОАЗИС можеха да използват само един аватар. Някои хакери модифицираха визьорите си така, че да променят отпечатъка на ретините и да си направят втори акаунт. Но ако те хванеха, ти забраняваха достъп до ОАЗИС до живот и те дисквалифицираха от състезанието на Холидей. Никой ловец не би поел такъв риск.)
Другото ми предимство (поне се надявах да е такова) беше, че знаех какво точно ме чакаше в гробницата, тъй като в модула имаше подробна карта на целия лабиринт. На нея бяха отбелязани всички капани, както и начините, по които да бъдат обезвредени. Знаех и в кои стаи имаше чудовища, къде бяха скрити оръжията и съкровищата. Освен ако, разбира се, Холидей не бе внесъл промени. В такъв случай с мен бе свършено. Но в момента се вълнувах твърде много, за да се тревожа. Все пак току-що бях направил най-важното откритие в живота си. Намирах се само на няколко минути от скривалището на Медния ключ!
Най-накрая стигнах до гората и навлязох в нея. Тя се състоеше от хиляди съвършени изображения на кленове, дъбове, смърчове и борове. Дърветата изглеждаха като генерирани и поставени в ОАЗИС чрез стандартен шаблон за пейзажи, но изобразени удивително детайлно. Спрях до едно дърво, за да го разгледам отблизо, и видях, че по набраздената кора на ствола му пълзяха мравки. Приех това като знак, че съм на прав път.
През гората нямаше пътека, затова държах картата отворена в ъгъла на дисплея си и следвах пътя към хълма с входа за гробницата. Намираше се точно там, където бе отбелязан на картата. Ниският хълм с плоско било се издигаше на обширна поляна в центъра на гората. Навлязох в просеката е разтуптяно сърце.
Изкачих се на хълма и сякаш влязох в илюстрацията от модула наDungeons & Dragons.Холидей бе възпроизвел всичко, до последната подробност. Върху хълма бяха подредени дванайсет масивни черни камъка във формата на череп.
Отидох до северния край и слязох по сипея, около шест метра висок и дълъг близо сто. След като погледнах картата на модула, открих точното място, на което трябваше да се намира входът за гробницата. После с щита започнах да копая като с лопата. След няколко минути изрових отвора на тунел, който водеше до тъмен подземен коридор. Подът представляваше мозайка от цветни камъни, а в центъра му лъкатушеше пътека от червени плочи. Беше точно като в модула заD&D.
Преместих картата на подземието в горния десен ъгъл на Дисплея си и я направих полупрозрачна. После преметнах щита през рамо и извадих фенерчето. Озърнах се пак, за да се уверя, че никой не ме гледаше и, стиснал меча в другата ръка, влязох вГробницата на ужасите.
□□□8
Стените на коридора бяха покрити с десетки странни рисунки на поробени хора, орки, елфи и други създания. Всяка фреска се намираше точно на мястото, описано в оригиналния модул. По местата си бяха и смъртоносните капани. Тези от тях, които имаха пружини, се задействаха от няколко от каменните плочи на коридора. Ако стъпех на някоя от тях, тя щеше да се отвори и да падна в дупка с отровни железни колове. Но тъй като местоположението на всеки от скритите капани беше отбелязано на картата, успях да ги заобиколя.