Провинциални убийства [bg]

— Глупости!

Тя притежаваше глас, който буквално го принуди да вдигне плава: отчетлив, властен — глас на дама от доброто общество.

„Обзалагам се, че на времето се е разпореждала поне с няколко слугини“, помисли си той. Съществителното изобщо не го затрудни — той и съпругата му с наслада следяха по телевизията пиесите от доброто старо време.

— Беше яка като вол — твърдо заяви мис Белрингър. — Като вол!

Когато повтори думата, гласът й затрепери.

„Господи! — помисли си сержант Трой. — Дано сега този стар прилеп не се разхленчи!“ Механично посегна към носните кърпички под гишето и отново се зае с контрола на дишането си.

Мис Белрингър дори не погледна кърпичките. Лявата й ръка внезапно изчезна в огромна бродирана чанта, порови малко из нея и пак се появи, стискаща обла кутия за бижута. Отвори я и изтърси малка купчинка червеникавокафяв прах върху вътрешната страна на китката си. Смръкна от нея във всяка ноздра, притваряйки първо едната, после другата, като току-що изплувал тюлен. Прибра кутията и кихна гръмотевично. Сержант Трой възмутено се зае да събира разхвърчалите се листове. Когато въздействието на енфието намаля, мис Белрингър заяви:

— Бих искала да се срещна с началника ви.

За сержант Трой би било истинско удоволствие, ако мажеше да отвърне, че никой от началниците му не е в сградата. За съжаление, това не отговаряше на истината. Главен инспектор Барнаби току-що се бе завърнал от отпуска и сега си беше в канцеларията и наваксваше пропуските по документацията.

— Само секунда — каза Трой и с ужас установи, че едва не завърши изречението с „мадам“.

Когато почука на вратата на Барнаби и влезе, Трой положи усилия да запази безизразната си физиономия, а идеите си относно степента на изкуфялост на мис Белрингър — да съхрани само за себе си.

Шефът на моменти доста се стягаше. Той беше едър, як мъж, с покровителствено отношение към околните, подвеждало далеч по-опитни хора от Гавин Трой да изказват мнения, които той впоследствие правеше на пух и прах.

— Сержант?!

— Има една възрастна дама в приемната, сър. Някоя си мис Белрингър от Баджърс Дрифт. Настоява да се срещне с високопоставен служител. Имам предвид, някой по-главен от мен.

Барнаби вдигна глава. „Не прилича на човек, току-що завърнал се от отпуска, помисли си сержант Трой. Изглежда изморен, даже малко болнав.“ Не може да се каже, че тази мисъл не му достави удоволствие. Шишенцето с таблетки, които Барнаби носеше навсякъде, пак се мъдреше на бюрото му до чашата с вода.